Не пуша вече! - 2

От точно два месеца не съм пушила цигари. Не съм прибягвала и до класическите cheat-ове: лула, пура, наргиле. Тук няма място нито за радост, нито за гордост. Кантарът удари рекордните 56. Тези скръбни вести относно моята пропорционалност влияят доста зле на самочувствието. Въпрос на организираност, последователност и системност (все неща, който са ми крайно неприсъщи) - един добър хранителен режим, малко спорт и ще заживея по-щастливо в собсвената си кожа... А още има моменти, в които силно желая да запаля (например сега), но някак удържам фронта. Всеки бивш пушач носи никотиновата си сянка. Невъзможно е да избягаш или да се отървеш от нея. Достатъчно е дори само да чуеш за миг определена песен и да ти се прииска да запалиш. Асоциация. Настроение. Нужда? Навик? Не знам. Страшно е. Може да звучи много наркоманско, но е така. Трябва да си бил и от двете страни на барикадата, за да разбереш какво имам предвид.
От началото на ноември тази година всеки непушач-служител на фирмата, в която работя ще взема по-висока заплата. Парите в бонус са съизмерими с месечните разходи за цигари на един средно пристрастен пушач. Идеята е, че голям процент от хората са заети в производството, а там факторът време е ключов. За една цигара са необходими сумарно от 10 до 15 мин: 1) преобличане /повечето ходят със сини зимни пижами стил "смърфовете" и цвички, за да не изцапат личните си дрехи/, 2) взимане на кафе от машината /цитат на колега: кафето с цигара е като сексът без презерватив?! /, 3) пушене /преди пушех една цигара за ~ 7 мин. = точно на една песен време - "Пърпъл рейн"/, 4) разходка от работните помещения до външния портал на фирмата. При положение, че над сто човека пушат, не трябва да си положил успешно 4 висши математики, за да прецениш, че фирмата не е много на далавера. А пичовете идват на работа в 8 и си тръгват в 16:30...
Имаше много бурни реакции сред колегите-пушачи. Честно казано съм склонна да ги подкрепя, защото някои основните им аргументи намирам за добри. В технически отдел, където работата е "творческа" времето е много относително. Една задача с краен срок за изпълнение сряда може да се свърши за 20 минути, а може и за 2 часа. Колко е полезното време зависи повече дали ти е ден, а не дали ще видиш сметката на 1 кутия цигари през работно време. От друга страна е важно колко са съвестни хората. Примерно може да седиш 12 часа на работа и КПД-то да ти е отрицателно. Имам и такива колеги, които според мен не извършват никаква полезна дейност и основната им мисия е да пречат на другите.
В крайна сметка всеки ентусиаст трябва да представи нещо като декларация, в която тържествено заявява, че не пуши. За после остава по-трудното: да не престъпи думата си. Интуицията ми подсказва, че няма да има много отказали се сред пушачите. Представям си как оферирам майка ми с примерно 50 лева на месец, ако откаже цигарите. Силно се съмнявам, че ще се съгласи. Тя пуши почти 30 години и няма изгледи да ги спре. Знам, че не й представлява никакъв проблем да не пали повече от една седмица. Също не е проблем след тази седмица да пуши отново по кутия на ден.
Тя прекрасно осъзнава вредата, рисковете, опасността. Още повече – на всяка кутия има по един „некролог” с предупреждения и от личен опит мога да кажа, че той не ме смущаваше особено преди да си извадя поредната цигара от пакета.
Не се чувствам забогатяла от „спестените” пари за цигари. Мотивацията за отказване трудно може да бъде финансова и/или евентуално здравословна. Милиони са хората, за които е напълно приемливо и е ежедневние лошия дъх, пожълтелите зъби, кашлицата...
А ти? Пушиш ли? Осъзнаваш ли колко си зависим? Изпитваш ли страх (да, страх!), че може да останеш без цигари късно вечерта, а после няма да има откъде да си купиш?
Чувствала съм се нервна и неспокойна, когато ми свършваха цигарите, а примерно знам, че следващите няколко часа ми предстои работа пред комп-а вкъщи...
Чисто научно погледнато, не е никак трудно да се преодолее физическото никотиново пристрастяване. Сравнително бързо организмът се изчиства и спира „гладът” за цигари.
Отделна тема е обаче колко и дали е гладно другото чудовище, което се намира в главата ти.