петък, 30 ноември 2007 г.

Hostel (2005)

--> Не препоръчвам на хора, вегитарианци по душа.

Почти е невъзможно този филм да попадне в личния ти топ10, а ако нямаш особено добри спомени от Wrong Turn, House of Wax и The Texas Chainsaw Massacre, със сигурност няма да ти хареса.
Спомням си с умиление как единия от съквартинанЧиЧи реши да се прибере около 2 часа среднощ, докато останалите гледахме подобна гнусотия за див щурак размахващ бясно моторна резачка. В тази спечена атмосфера на кръв и черва повече отколкото има в един обикновен месарски магазин започна да се хлопа отключващо-влизащо на входната врата... Голям страх брахме, а съквартиранта за малко да обере и един голям бой. Смях. :)
Anyway, думата ми е за "Хостел", които имах неблагоразумието да гледам снощи.
Хорър сцените в киното са като камасутра-позите в секса. Всичко е отдавна измислено и практикувано, само героите/партньорите са различни.
С други думи, нищо ново под слънцето, ОБАЧЕ направено доста добре. Под "добре" имам предвид звукове и гледки, запечатващи се трайно в съзнанието. Щеше да бъде с още 1 идея по-близо до "истинско" отколкото до "като на кино", ако бяха добавили и усещането за миризма & гнус. Повечето хора, които не са минали школовката на студентски стол номер 4 или този на МГУ-то, не могат да оценят красотата на два-три небрежно плуващи косъма в супата... Та стандартните човешки реакции са от минималното бърчене на нос до тежки коремни спазми придружени с повръщане. Наш'то момче прекара доста време сред крайници, бълвоч и смрад особено невъзмутимо, но да нека подмина това с аргумента и допускането, че има висок праг на гнусливост, за да се насоча към сюжета на филма.
Три броя жертви , тръгнали на соц секс туризъм + китайки за цвят, които умират по особено жесток начин за час и половина. Богати хора, отегчени от живота и парите си буквално до смърт, си плащат, за да си играят на кръцни-срежи...
Представете си, че имате неограничен ресурс на пари. За краен период време ще сте опитали (почти) всичко, за което сте се сетили. Една бърза аналогия на човешката емоционалност с полупроводниковите елементи и стигаме до идеята във филма. От снощи съм се заиграла с нея и още не мога да я изпъдя да си ходи, а именно - на какво е способен един човек, когато достигне своя праг на насищане?
В целенасочено търсене на отговора няма да си пусна да гледам 2-рата част продължение на филма в близките месеци. За вас не знам. : )

Няма коментари: