ИЗКУСТВенО

Вчера ходих на откриване на някаква изложба в историческия музей в Панагюрище. Казвам "някаква", защото е извън способностите ми да я определя или класифицирам само с една дума. А може би и не трябва. /Кратка вметка - сещам се за хубавата българска дума "таковата", което може да означава всичко и нищо едновременно. :) /
Изглежда разбиранията ми за изкуството на четката и боята са по всяка вероятност повече морт отколкото натюр. Просто не достига до мен. Гледам абстрактното пикасо нещо пред мен с почти пълно равнодушие и ми е все едно какво иска да каже авторът. Преобладаващата ми вътрешна реакция и мисли е, че в 3-та В група на целодневна детска градина "Весела Пеева" гр. Смолян ще се справят със същия зашеметителен успех при създаването на подобна арт мацаница.
Един поглед през рамо назад във времето и разбирам, че изключително рядко се е случвало картина да ме трогне или въздейства по някакъв начин. Не мога да измисля логична причина защо съм такъв инвалид в изобразителното изкуство и сигурно за това го плюя толкова много по принцип, а не само в конкретния случай. :)
Вчера художникът дръпна кратко разтреперено слово преди да остави гостите да се разхождат между картините и коктейлната маса. Последното предизвика по-голям интерес от всичките темперните шьокавици взети заедно и един вид се почувствах по-малко сама в неразбирането на продукта на едногодишните му творчески усилия.
Кофти ми е. Представям си нещо свръх специално и ценно (за мен) да бъде отминато, а преди това окаляно от посредствени (според мен) хора.
Отново стигам до поредната банална истина, че изкуството е относително, че няма хубаво или лошо. Таблицата е разделена на харесва ми, не ми харесва, любимо, омръзнало и все ми е тая.