Изобщо не беше книгата, която очаквах. Такива романи съм чела в седми клас. Или по-рано. Може би с по-добър превод. Много се дразня и ми бъркат не знам къде, когато прочета "патетичен", когато очевидният смисъл е "жалък". Умирам си.
Реклами от рода на "задържа в британските класации за бестселъри в продължение на 350 дни" вече са с още по-малка тежест при формирането на решение за покупка на книга.
Положителното в цялата работа е, че се насочих към четене на чужди автори само на английски език. Поне в амазон може да прелистиш книгата, за да решиш ще купиш или не. Обикновено предлагат 30 и повече страници, които са ми напълно достатъчни...
Та... Прочетох я тия дни, не е кой знае какво. Като сълзливо, романтично филмче, което обикновено жените гледаме, когато мъжете ни не са наоколо. Завити под дебело одеало, навлекли грозноват, стар анцуг и шошони, защото е зима - навън трупа снежец, студ на кутийки, а пък вкъщи - топло и уютно.
Клише до клише, както и драма до драма... Направо ми е мъчно за тия британки на острова. Момичета, елате за малко на ПОЛУострова. Може и да влезнете в крак и да заживеете живота си. За разнообразие.
Човекът като „социално животно“, като неизбежна част от цялото
-
Хората имат силна нужда да принадлежат. Приемането и отхвърлянето са сред
най-големите награди и наказания […]
Източник
Преди 3 дни
Няма коментари:
Публикуване на коментар