Доста хора споменаваха Блага Димитрова, най-често с една друга нейна книга, която успях да сваля от читанка.инфо и съм докарала до средата.
Тази я намерих случайно, докато поръчвах друго от Хеликон. Изненадах се и я добавих към доставката. Незнайно, решили са да преиздават. Останалите нейни творби бяха в сборници с доста грозни корици и не много определено съдържание. Хвърлих се на тази, без много да го мисля. А май трябваше, защото ме разтърси из основи. Поплаках си.
Тъжно, тегаво... За една любов, все разминаваща се във времето и пространството...
Мога да изпляскам тук хиляди цитати от книгата - всичките сякаш за мен са писани. Ама какво от това? Минало и бъдеще, което не мога да променя. И едно настояще, в което да живея. :)
Много интересен за мен изказ, харесва ми Блага Димитрова. Защо я няма в програмата по литература в гимназията, за мен е загадка. Не ме убивайте с камъни, но смятам, че доста от "патриотичните" автори могат да бъдат съкратени за сметка на други като нея. Мисля си, граждани сме на света и собствената си емоционална вселена. Стига с това робство, хайдути, чети... Защото мила ми Венето, знай, че после Отечеството си, съм обичал най-много тебе...
"Мъж и жена се срещат не само за да си родят деца. Но и светът да се роди нов в тях. И те самите да се родят нови в света."
Няма коментари:
Публикуване на коментар