Книжарничката на острова - Габриел Зевин

Трябва да свикна да пиша постове от таблета, иначе ще е по-добре да изтрия блога. Не мога да се добера до лаптопа с месеци... Та така... Да направя опит, пък да видим. Приложението на blogger е просто ужасно за използване - поне това са ми впечатленията до момента. Всеки път като се пробвам се чувствам в тежка борба с научно-техническия прогрес. Както и да е. Затварям скобата, която не съм отворила и си казвам за книгата...

Не съм особено очарована. Май имах твърде високи очаквания към нея. Беше силно прехвалена из интернет, та реших да пробвам.

Чете се бързо и леко, но какво от това? Нещо не те кефи, липсва, но прелистваш нататък заради синдрома на автобуса. Така асоциирам онези състояния, в които осъзнато продължаваш да чакаш на спирката, защото вече си се прецакал да висиш 20 минути и си мислиш, че ей сега ще дойде, нали... Ама минават още двадесет (или двайси, ако си в Смолян;) и никой от никъде... Дали не беше по-добре са съм взел такси или да тръгна пеша?

Все пак добутах до края, където намерих две интересни неща, но леко извън темата. Набелязах си филм за гледане с любимата ми Хелена Бонъм Картър, както и реших да гласувам за любима книжарница.

Мислих много коя е моята и че всъщност отдавна купувам всичките си книги чрез интернет. Все пак, през последните години най-шантаво усещане съм имала в една малка книжарничка, кято се намира срещу болница Хигия в Пазарджик. Продавачът, който предполагам, че е собственик, защото няма друго логично обяснение да виси до 20-21 часа там, а дори и по-късно, ми е много странна птица. Сякаш си има история, съвсем необикновена... Бих искала да гласувам за нея/него. Там съм намирала интересни неща и ми е било приятно да купувам. Има нещо специално, когато зад щанда има четящ човек, а не такъв с работно време и отношение все едно продава хранителни стоки - маслини, сирене, кашкавал... Дори и когато си разменяте просто пари и касови бележки. Усещането е друго.

Не можах да се справя с адресите и да локализирам книжарницата в сайта, за да гласувам за нея. Но все пак... Интересна инициатива. Дано да сложат снимки тук и там от хубавите места.

Един от мечтаните варианти за моята старост е точно такъв - да имам малко кафене с книжарница на етаж номер едно, а на втория - жилище, в което да си пиша мемоарите.;)

Едно от нещата, които ме подразниха в книгата, бяха твърде многото бележки под линия. Не обичам. Разсейват ме, а и кому е нужно това?... Ако толкова искам да знам, ще го видя в гугъл, ок?

Другото е по превода. Янг адалт? Да, бе!... Риъли! ;);) 

Е, има и доста положителни ревюта тук и тук, които обясняват повече за сюжета и разните достойнства на книгата, които може би евентуално и други ще намерят. А може би не.