Само ти сърце си ми приятел...

Говорим си, смеем се... Пием уиски и топим солените ядки в сладкото. Неочаквано добра комбинация, както и среща. Констатираш, че повечето жени, с много малки изключения, първо си намират ново гадже и чак тогава зарязват настоящия приятел. Смяташ го за некоректно, чудиш се защо е така. Струва ми се, че преди години един наш общ приятел го беше кръстил "маймунски принцип" - не се пуска клонът, преди да си се хванал за следващия. Звучи грубо и в очите на мъжете съвсем вярно, но решавам да не ти го споделя точно това определение.
А преди да се разделим "официално" с партньора си, ние (жените) сме провели около милион разговора с него, повечето на ум, за съжаление. Представяли сме си раздялата ни хиляди пъти и мислено сме я преживявали още толкова... Поплакали сме си, докато сме осъзнавали, че хората не се променят просто ей така, а само желанието ни да търпим има различен праг с течение на времето...
Причините са винаги и у двамата. Трупат се и чакат своя Повод. Никога не е само тя или само той. Но обикновено е така - мъжете са в шок, а за жените е очевидна раздялата...
Смущава те, че връзката ви не е ексклузивна. В смисъл, тя да е само с теб. А всъщност не сте се разбирали гласно за такова нещо. Ти смяташ, че се подразбира. Ами ако тя не смята така? И може би очаква, че не е единствена в твоя живот на тоя етап? Че търсиш, експериментираш, доказваш нещо или просто лекуваш комплекси и/или самочувствие? Или пък откликваш на желанията на тялото си - чисто сексуални и без някакви обвързващи, дълбоки емоции или разговори.
Отдаваш много на нейната неопитност, а дали неопитният си ти? Откога годините са критерий и фактор, за да се определи еднозначно? Не, че и аз не правя същите заключения, подчинени на стереотипи, ама... Нали... Хубаво е да се съмняваме от време на време в собствената си божественост и правота. :)
Дали са 2 или 10 години разлика, да ти кажа, май няма значение. Пак може да е цяла вечност. Достатъчно, за да сте заедно или за да ви раздели.