неделя, 3 февруари 2013 г.

Remember the compliments you receive...

Напоследък все по-често ми правят комплименти. Поне аз си избирам да нарека така всички коментари, свързани с отслабването. Когато са придружени от завистлив женски/мъжки поглед и ме попитат как съм го постигнала, отговарям, че съм на диета със секс и ябълки. Ама без ябълките...
Имам си чисто нов електронен кантар, който отмерва прогреса и ме кара да се усмихвам всяка сутрин. Общо взето, на килограми го докарвам, само сметките с пропорциите ми се губят леко, но и за това има време. Избрала съм си края на февруари за достигане на финалната цел, а междинната контрола е след 2 седмици, през които смятам да променя някои от тренировките.
Много е приятно в магазините, когато се усещам в пробната, че меря дрехи с един размер по-малък. И ми стават!:)
Сещам се за всички клишета, свързани със спорта. Как е здраве, сила, ала бала... Всичко е вярно. Обаче са супер празни и вятър работа, докато не се хвърлиш в дълбокото. Излежаването на дивана, великият мързел - могат да останат непобедени. Мотивацията може да дойде отвътре или някой да те зариби. При мен беше първото. А ще се радвам, ако успея да помогна на един човек да влезне в "играта".

П.П. Постингът за Таласъмията все още е в черновите ми и се съмнявам, че изобщо ще види бял свят...

Няма коментари: