сряда, 6 февруари 2013 г.

Докосвания - Григор Гачев

Книгата купих на търг в последния ден от Таласъмията. Наддавах срещу Крумов, който изглежда прецени, че няма да се откажа. А и предишната вечер или по-скоро сутрин, часове преди самия книжен търг, разделяхме заглавията с него и Копо, както разделяхме терци и белоти.
Играх го всичко коз след три паса. Буквално и преносно. Стана ми странно и дори малко тъжно, че почти никой не поиска книгата на Калин Ненов, а Гоа искрено се възмути на цената, която предложих за нея. Според него - обидно висока. Сякаш изпадна в ступор, прекъсна рязко играта си на Biblios, изсипа коментара си в неловката тишина между наддаванията и после се спокойно се върна към раздаването на карти, все едно нищо не е било. Видях с крачеца на окото си как клати глава, очевидно считайки ме ме за луда, и се усмихнах. Сега ми предстои да разбера бил ли е прав или не. За книгата, не за лудостта. За нея знаем, прешъс. Отдавна.
Купих си и трите книги, които бяха предложени на търг. Някаква моя си слабост да чета български автори. Някои от тях ще си останат все така световно неизвестни и силно се надявам, че Григор Гачев няма да е от тях.
Може би отдавна следните блога му, а може би не. Ако е последното, значи ви е време да започнете. По-голямата част от историите са от там, но допълнени или изменени от автора или коректор/редактор.
Признавам, не можах да прочета наведнъж, въпреки скромните 107 страници. Подминах средата на книгата, а разказите бяха оживели - щипеха ме и ме побутваха. Задаваха ми въпроси без думи, а аз не знаех какво да им отговоря. Ревеше ми се. Една буца заседна в гърлото ми и преглъщане няма. До днес.
Затварям задната корица. Едно спокойно ми е. И леко. Feels like Pay-it-forward. Again.

Можете да се сдобиете с електронен вариант на книгата от Човешката библиотека. Предпоследното хартиено издание е мое, а "последно десет" - при Крумов.
Изкушавам се да подаря моят екземпляр на някого, но все още не съм решила на кого. Мисля си, че подходящото време и човек ще ме намерят сами, точно когато (му) трябва(т).

11 коментара:

Анонимен каза...

Ylith,
"Някои от тях ще си останат все така световно неизвестни и силно се надявам, че Григор Гачев няма да е от тях.
Може би отдавна следните блога му, а може би не. Ако е последното, значи ви е време да започнете. По-голямата част от историите са от там, но допълнени или изменени от автора или коректор/редактор." - звучи доста любопитно ;)

Благодаря за линковете и препоръката :) - незнам за другите, но аз след такава реклама няма как да не ги погледна :)

Горан
Goran.blog.bg

Кал каза...

Благодаря за отзива, а още повече – за отношението.

И като каза Pay It Forward – гледала ли си K-Pax? :)

Ylith каза...

Разказите са много кратки и много хубави. Всеки е от по страница-две, но написани с онова майсторство, дето или го имаш или не. Не се научава. Григор с много малко думи може да нарисува картина на слънчев, дъждовен или зимен ден, да придаде настроение, да опише герой...
Освен това са истински, живи... Емоция от плът и кръв.

Хубаво ми е, че има такива хора - добри и с красиви сърца. Като Григор. Усилва вярата ми, че не всичко е загубено.

Ylith каза...

@Кал

:))
Моля! Не съм написала нищо, което не мисля.

Гледа съм го, но толкова отдавна, че... Май е време да си го припомня.

Анонимен каза...

!!!

Ехей - това се казва отзив ;)
Наистина ме спечели за каузата ;)
Горан

Ylith каза...

Горане,
Това тук е първият разказ. В книгата е лееееко преработен - да кажем, че е малко сресан и пригладен от грижлива редакторска ръка. Ако ти хареса, давай нататък. :)

http://www.gatchev.info/blog/?p=14

Анонимен каза...

:)
Тенкс ;)
Ей сега ще си го принтирам :)
Като го прочета ще споделя впечатленията си :)

Горан

Анонимен каза...

Ylith,
Разказа наистина е силен.
Може би разказа на Салито е леко пресилен, но пак е удивително жив и жизнен :)

Важна е и темата или поне за мен е така.
Важно е за България и за всички деца на България повече да се разбираме и да общуваме по между си. Циганите са част от България от много векове - значи могат да бъдат не проблем, а възможност.

http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/08/22/za-ciganite-i-za-quot-sreshtata-mi-quot-s-edno-cigansko-seme.102711

http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/02/16/izbrano-iz-vpechatleniiata-mi-v-bloga-prez-poslednite-chetir.903011

Горан
Goran.blog.bg

Григор каза...

Благодаря от сърце за добрите думи! :-)

Ylith каза...

Григоре,
Радвам се, че те има!...
Не се познаваме лично и може би животът никога няма да ни срещне f2f, но това няма значение.
Човеци като теб правят разликата. Умишлено не използвам думата хора...
Светът навън и вътре в мен е по-добър, защото ти си тук...

Кал каза...

Ylith, искам да ти метна един дар на пощата – но май ти я нямам (пощата). :) Ако нямаш против – драсни един ред на poslednorog -в- gmail.com.