вторник, 6 ноември 2012 г.

Прозорецът е моята врата, а аз вървя към тях и ги разпитвам

Съвсем новичък телескоп се сгушил в единия ъгъл на хола ми. Фикус нямам. А дори и такъв да се появи, ще загине безславно каквито и грижи да (не)полагам за него.
Едва ли ще си спомня след години, че точно на 6-ти ноември 2012 година е починал патриарх Максим. Или че се провеждат президентски избори в САЩ. Или че Реал (Мадрид) са завършили хикс с Борусия (Дортмунд) в група D на Шампионската лига.
Със сигурност няма да забравя този неочкван, спонтанен и посвоему красив подарък. Когато погледна към него, отново съм в девети клас. Всичко изведнъж става просто. Проблемите, които са ме занимавали цял ден в работата се замъгляват постепенно и изчезват. Разни битовизми, напр. пералнята току що е спряла и трябва да се простира, загубват смисъл и значение.
Сещам се, точно колко са далече звездите - един поглед само. А често той е забит в земята и рине заедно с кожените ми балеринки нападалите есенни листа.
Те, мечтите, също не са далеч. Ако ги носиш достатъчно дълго в сърцето си, ще се сбъднат. Като моята днес.

2 коментара:

Анонимен каза...

Красиво. Благодаря :)

Ylith каза...

Пак заповядай! А ти кой/коя си?:)