неделя, 4 ноември 2012 г.

рожден ден

Звъни ми телефона. Поглеждам дисплея - Ицо Машината. Честити ми рождения ден. Има още месец до тогава, но се радвам да го чуя. А всъщност май няма какво толкова да си кажем. Просто стари приятели, които се чуват от време на време по някое време. Животът ни е разпилял в различни краища на страната и всеки по своя път върви. С неговите си грижи, проблеми и малки радости.
Последните няколко години Ицо ме поздравява за рождения ми ден или няколко дни по-рано или няколко дни по-късно. Никога точно на деня. Сега се е объркал само с около месец. Няма лошо. Поне се е сетил. Един от малкото хора, които познавам и нямат фейсбук, който да подсказва за "важните" дати.
Преди две седмици бях в София, за да празнувам с Ирина рождения й ден. Една култува песен остаря с още една година, а Ирина - не. Гледам я как духа свещичката върху малкото парче торта и си мисля - дано да се сбъдне всичко онова, за което си мечтае. После пускат пак осветлението в заведението, а юбилейно-рождената музика гърми от колоните. Чак тогава ме озари, че и мен ме чака същото! ФАКт!
По този повод, а и не само, изкарвам следващите 24 часа в тотален алкохолен делириум. Появи се още едно парче, което да ми напомня колко бмв-та съм изпила по тия кръчми. Култово. Като Лили. Адски парти лъв. Легнахме си успешно към 5:30 сутринта. На другия ден станах към 3 следобед, а тя тъкмо се връщаше от работа. Ей за това ми е най-кофти. Не, че ще стана на 30, а че не съм свежарка след такава тежка вечер. Трябваше ми седмица, за да се съвзема от купони в два поредни дни.
Днес една друга смолянска гъба има празник. 30 лазарника на сметката на Чавдар. Обаждах му се да го чуя, но уви. Пратих смс, който посмъртно не може да събере всичките ми мисли и чувства на латиница. Send. Сигурно ще се видим някой ден както си трябва, дано само да е преди бала или сватбата на децата му.

Всъщност, не рождените дни са някакви крайъгълни камъни в моя живот, а едни малки неща между тях.

Няма коментари: