неделя, 25 ноември 2012 г.

Ноември - Явор Веселинов

Книгата отлежа две седмици на нощното ми шкафче преди да започна да я чета в самото начало на ноември. Стори ми се, че ще бъде забавно. Нещо като Самотния октомври...
Корицата е повече от добра, а предварителните очаквания - повече от високи. Едно издателство, специализирано в нехудожествената литература, за първи път прави крачка в страни и по изключение издава книгата. Обяснението - била толкова добра и пленила всички от екипа без изключение, че просто нямало как. Пичове, чудя се, възможно ли е да сте толкова скучни... Честно.
Първото изречение на задната корица под "гангстерската" снимка на автора описва книгата като еротичен криминален трилър с елементи на мистика и магия. Край на цитата. Има и други али бали, които не ми се преписват, защото те наистина могат да ви накарат да си купите книгата, но не и да я дочетете.
Сигурно също нямаше да стигна до последната 295 страница, ако не беше срещата с автора този четвъртък в Библиотеката. Говорихме малко, докато ми разписваше книгата и откровено му споделих, че съм стигнала до втора част и че четенето нещо не ми върви. Не по принцип, а конкретно на неговата книга.
По време на представянето, директорът на Библиотеката загатна нещо за отворен финал, а по-късно самият автор говореше, как въображението ни не трябва да има граници... Така е, ама това клише, както и разни изцепки, като например - Аз съм от Драгалевци, ме оставяха на място в wtf-недоумение. Шок - любимите писатели на автора, които той изреди на момента и без никакво чудене на въпрос от публиката, чиято средна възраст беше 60+ - Йордан Йовков, Чудомир и Стивън Кинг. Мдам, wtf.
Хареса ми, че си е повярвал, въпреки че не знам и не виждам защо. Превежда книгите си на английски, за да може да ги пусне в Amazon. Обръща специално внимание на оформлението и кориците. Ако аз бях автор на книга, сигурно щях да правя същото.
Застанал пред мен, един такъв усмихнат и прикрито наперен във волейболното си телосложение (няма много мъже, на които им стигам до рамото, а съм на токчета!) авторът ме поглежда и ми стиска ръката. Хубаво ръкостискане. С точно премерена сила и продължителност. Мъжко. Уверено. Недвусмислено.
Прибрах си книгата в чантата и хукнах към салона с надежда - че ще хвана последните 30 минути от тренировката по танци и че ще прочета книгата, не за да плюя по нея спокойно и на воля, а защото ще ми е хубаво и приятно.
Класирах се за танците - беше размазващо яко, но не мога да кажа същото за книгата. Оказа се, каквото усещах от самото начало. Скучна. Клишета от всяка страница - оловно сиви небета... Дори порно елементите не можаха да спрат заспиването ми през поредната n-та ноемврийска вечер на четене.
Няма да ви казвам кой е убиеца, за да не ви лиша от малкото удоволствие, което можете да изпитате, докато четете тази книга.
Толкова от мен. Ето ви нещо за финал. Ignore на клипа, музиката е просто... на дъжд! Ноемврийски.

Няма коментари: