Криминале – Чарлз Буковски

Видях я да стърчи от един кашон с книги като бишкота на сладоледена мелба. Примамливо.
Едно от изкушенията на Славейков. Не издържах. Върху опаковката от целофан на гърба беше лепнато етикетче „25 00”. Нито повече, нито по-малко. Ако искаш. А аз исках.
Вече си бях купила една книга малко преди това за по-скромните 15 лв., а и бюджетът беше поизтънял след шест дни в София. Реших да се пазаря за отсъпка. Нямаше какво да губя. :) Казах на премръзналия продавач, че искам да си купя книгата, но цената е много висока. Питам защо е така. Казва ми, че много трудно се намирала. Поглеждам внимателно корицата и забелязвам, че пише "Последният роман на Буковски!". Говорим си кратко само с числа. 22. 15. 20. 15. 17-18. 15. Съобщава ми, че трябва да се обади по телефона, за да попита дали е ОК. Кратко въведение в обстановката на човека от другата страна на линията – „Тука едно момиче иска да купи за 15 лева Криминале на Буковски. <пауза> Да, хубаво е момичето. <пауза> Добре.”
Броих парите и със задоволство прибрах покупката в чантата. Май за първи път ми правят „beauty discount” за книги. :)
Сега малко за самата книга, на която от страниците лъха аромат на старо - като от дванадесет годишно залежаване в прашна библиотека.
Главният герой е "супердетективът" Ник Билейни, а сюжетът е по-скоро някаква пародийна смесица от сай-фай & крими. Има екстравагантни мутри, пришълци от друга планета, разгонени съпруги, завързани случаи, преследвания с коли, мрачни барове, хиподруми и залагания, престрелки, бой, настоящи и бивши жени, смърт и разбира се ей така сякаш между другото - по нещо за живота, вселената и всичко останало...
Странна и много, много различна от всичко негово, което е минало до сега през мен.
Да съм честна докрай, ще кажа и че заспах на няколко пъти докато я четях въпреки скромните 180 страници. Отдавам го 3/4 на времето и други фактори и 1/4 на самата книга.