Будистки плаж – Васил Георгиев

Чаках излизането на тази книга няколко години. Нито за момент не се съмнявах, че ще бъде факт. Стана ми мило и хубаво, когато видях една единствена бройка да стой на един въртящ се щанд в книжарницата в мола.
Не, не си я купих. Просто погалих с пръст ръба на корицата и се усмихнах. Бях я прочела в неделя.
Авторът, с когото имах честта и удоволствието да работя известно време в една адвокатска кантора ми изпрати мейл. Зарадвах се много и веднага отворих сайта на Пингвините, за да я поръчам. Те пък се оказаха големи бързаци и в събота ми се обадиха от пощата в Панагюрище – няма ли да идвам да си вземам пратката най-накрая?...
Повечето разкази ги бях чела, но от екрана на компютъра. Съвсем друго си е да плюнчиш вдървените ти и изсъхналите от студа пръсти, за да разгръщаш страничките, завит под меко червено одеало.
Знам, че няма да се харесат на всеки. Това му е чарът.
Според мен Васко е добър, има много „находки”. Повечето от разказите са истински пирони. Но все пак съм по един или друг начин сантиментално обвързана. Спомням си тежките сутрини в четвъртък, когато се засичахме в асансьора в 10:30 – принципно почвахме към 9 – 9:30. А често тогава само с поглед и по поглед се разбирахме, че и двамата сме разцепили седмицата предната вечер, по-известна като „малкия петък”. Спомням си как пушихме цигари на стълбите, закачливата усмивка, неговото сладко „ебаси”... Той беше човекът, който ме светна за „Лигата на разказвачите” и в тази връзка ако ви допада стилът, гравитиращ около Капитал Лайт, съвсем не е изключено да харесате доста Будистки плаж.
Не знам. Пробвайте.