събота, 3 януари 2009 г.

Звезната сянка - Сергей Лукяненко

Около 3:30 часа днес сутринта я довърших. После не можах да заспя още два часа.
Не знам как да опиша чувството. Толкова нежно, красиво, пропито... с наслада. Дори тиха болка. Защото вече съм я прочела. Край. Няма повече. А ми се иска още и още.
Много рядко съм изпитвала такава тъга и празнота, а същевремено някаква вътрешно духовно... Израстване?...
Сещам се само за Ендер. Не мога да обясня съвсем защо. Но тогава след книгата пак бях така... Променена?...

2 коментара:

Анонимен каза...

А аз я свърших днес следобед и останах с подобни чувства.

Ylith каза...

:) Хубаво е, нали?

BTW
Отчаяно опитвам да се сдобия с Дневен патрул, за да си попълня поредицата. Ако изпадне от някъде - обаждайте се.