понеделник, 21 януари 2008 г.

Орфеус слиза в Ада

Четенето на книги при мен е доста хаотичен процес. Най-вече каквото попадне и в силна зависимост от средата вкъщи, приятели и/или случайно породили се интереси. Отначало беше просто неизбежната трагичност на фактите. В зората на моята грамотност се преместихме да живеем в къща далеч от блоковете и хлапетата, с които измисляхме по 20 дивотии на ден. Социалният ми живот се приравни на училищния. Адски криво беше. За фон на цялата история идва и експерименталната сендовска система, която осакати много мои връстници. Като си намеря тетрадка от и до 7-ми клас изпадам в тих ужас и започвам да се чудя как са ме приели изобщо в езикова гимназия. Та така. В широк радиус от къщата нямаше деца и сродни души на моите години, а на училище бяхме до 3 следобед. Нали се сещате, че никои родители няма да пуснат 6 годишната им дъщеря да се разхожда сама до другия край на града да си играе и да се връща по тъмно? Забавленията вкъщи започнаха с досаждане на "възрастните" и в последствие прерастнаха в самозабавление с книги. Спомням си как се дразнех на майка ми, че чете, а не иска да си играе с мен. По-късно аз се дразнех, че ме занимава да правя някакви неща, а аз искам да чета. :) По някое време започнах да ходя на кръжок по астрономия и изписах два читателски картона в библиотеката на Планетариума. От там дойде и sci-fi & fantasy ориентацията. Краставите магарета се надушват и намират едно друго твърде бързо... После разни хора и разни интеграли. :) От един момент нататък четенето започна да става избирателно. Според колко време имах и според зависи. До известна степен установих приблизителен еквивалент на вкусовете и отварях книги, които ми бяха препоръчани от приятели или от хора с достатъчно ситна "цедка" за разделяне на жито от плява.
Тази стратегия се зароди през студентския ми живот. /Тук се сещам, че пак съм студентка в така любимия ТУ. :) / Та още я следвам по един или друг начин. Минавам през форуми и читателски блогове, разглеждам ревюта и така след пресяване избирам какво да бъде за този месец.

Горното дърварско лирическо отклонение е, за да обясня, че четенето при мен първо беше знание и грамотност, после стана заместител на общуването, ежедневна неизбежност от нямане друго за правене, след това се превърна в жажда, любопитство и необходимост, а по-късно в наслада и удоволствие.
Като сега. Истински оргазъм от хубав секс с опитен и страстен партьор.
Дали? И как?
От една страна искам да я оставя, да не чета повече. Искам повече време да й се наслаждавам. Да бъда повече време в този свят, да участвам наравно с Хито и Смилец в приключението.
От друга страна едва се отделям от нея. Криво ми е, че е дошла спирката ми след 40 минутно пътуване и трябва да спра да чета. Или вечер след 3 АМ, когато много много ми се доспива...

"Орфеус слиза в Ада" на Георги Малинов за момента се намира /според мен/ сравнително тудно. След известни напътствия стигнах до единствената книжарница, в която я предлагат, за да взема единствената им налична бройка. Без много пазарлъци платих 8 лева и си тръгнах щастлива. Няма цени по корицата или другаде, т.е. ще я продават за колкото намерят за добре и за вбъдеще. Предпочитам да си затворя очите пред алчността на разпространителите и да повярвам, че парите ми отиват в едно по-добро място за хубава кауза. :)

6 коментара:

Стоян Христов каза...

Е, добре! Предавам се вече, при такава масирана атака от вси страни. Но да знаеш, че ти и Алвинатора сте най-виновни, за да се престраша!;) Защото това, което прочетох от критиката и он-лайн книжарите ми беше достатъчно, за да ме отврати.

Казвай сега къде е книжарницата, а ако наистина е толкова дефицитна, ще се наложи да ми заемеш твоята бройка за кратко.:)

Ylith каза...

:)))
Книжарницата е:
http://www.nissimbooks.com/
Препоръчвам обаждане по телефона предварително, за да не се разкарваш напразно до центъра.
Ако все пак си скептично настроен относно покупката - прати мейл, за да се уговорим и да ти я дам. :)
vanya_dobrikova@abv.bg

Стоян Христов каза...

Мерси, ще пробвам първо да я намеря, пък ако не стане, ще ти се обадя.:)

Анонимен каза...

Ylith, това се казва разказ:-)

Сигурно книгата наистина е хубава щом те е провокирала да ни разкажеш тази хубава история на четенето:-)

А, какъв е жанра на книгата – фантастика ли е или друга?

И едно допълнение за симпатичният ти Панагюрски речник: „дай една чашъ водтъ” – дай една чаша вода

+ пожелание за приятни почивни дни:-)

Горан
www.goran.blog.bg

Ylith каза...

Здравей, Горан! :)
Не се наемам да определям жанрове. Да кажем, че прилича много на патриотичен фентъзи трилър. :)

Напомня ми на "Хрониките на черния отряд" от Глен Кук...

Колкото до речника - такива допълнения могат да се правят много.:)
ВодЪ, чещмЪ - минават повече за правоговорни ефекти... Науи? :Р

Анонимен каза...

:-) :-) :-)
Звучи любопитно – не съм чел нищо подобно, но май вече си имам домашно:-) – да прочета поне две книги от този жанр: "Хрониките на черния отряд" от Глен Кук и "Орфеус слиза в Ада" :-) (Остава да го реализирам.)

За правоговорни ефекти: Като знак разпознавателен знак са – «ний сме от дълеко и говорим миеко» + това и разведряват обстановката, предизвиквайки доста комични ситуации:-)

Горан