Орфеус слиза в Ада

Четенето на книги при мен е доста хаотичен процес. Най-вече каквото попадне и в силна зависимост от средата вкъщи, приятели и/или случайно породили се интереси. Отначало беше просто неизбежната трагичност на фактите. В зората на моята грамотност се преместихме да живеем в къща далеч от блоковете и хлапетата, с които измисляхме по 20 дивотии на ден. Социалният ми живот се приравни на училищния. Адски криво беше. За фон на цялата история идва и експерименталната сендовска система, която осакати много мои връстници. Като си намеря тетрадка от и до 7-ми клас изпадам в тих ужас и започвам да се чудя как са ме приели изобщо в езикова гимназия. Та така. В широк радиус от къщата нямаше деца и сродни души на моите години, а на училище бяхме до 3 следобед. Нали се сещате, че никои родители няма да пуснат 6 годишната им дъщеря да се разхожда сама до другия край на града да си играе и да се връща по тъмно? Забавленията вкъщи започнаха с досаждане на "възрастните" и в последствие прерастнаха в самозабавление с книги. Спомням си как се дразнех на майка ми, че чете, а не иска да си играе с мен. По-късно аз се дразнех, че ме занимава да правя някакви неща, а аз искам да чета. :) По някое време започнах да ходя на кръжок по астрономия и изписах два читателски картона в библиотеката на Планетариума. От там дойде и sci-fi & fantasy ориентацията. Краставите магарета се надушват и намират едно друго твърде бързо... После разни хора и разни интеграли. :) От един момент нататък четенето започна да става избирателно. Според колко време имах и според зависи. До известна степен установих приблизителен еквивалент на вкусовете и отварях книги, които ми бяха препоръчани от приятели или от хора с достатъчно ситна "цедка" за разделяне на жито от плява.
Тази стратегия се зароди през студентския ми живот. /Тук се сещам, че пак съм студентка в така любимия ТУ. :) / Та още я следвам по един или друг начин. Минавам през форуми и читателски блогове, разглеждам ревюта и така след пресяване избирам какво да бъде за този месец.

Горното дърварско лирическо отклонение е, за да обясня, че четенето при мен първо беше знание и грамотност, после стана заместител на общуването, ежедневна неизбежност от нямане друго за правене, след това се превърна в жажда, любопитство и необходимост, а по-късно в наслада и удоволствие.
Като сега. Истински оргазъм от хубав секс с опитен и страстен партьор.
Дали? И как?
От една страна искам да я оставя, да не чета повече. Искам повече време да й се наслаждавам. Да бъда повече време в този свят, да участвам наравно с Хито и Смилец в приключението.
От друга страна едва се отделям от нея. Криво ми е, че е дошла спирката ми след 40 минутно пътуване и трябва да спра да чета. Или вечер след 3 АМ, когато много много ми се доспива...

"Орфеус слиза в Ада" на Георги Малинов за момента се намира /според мен/ сравнително тудно. След известни напътствия стигнах до единствената книжарница, в която я предлагат, за да взема единствената им налична бройка. Без много пазарлъци платих 8 лева и си тръгнах щастлива. Няма цени по корицата или другаде, т.е. ще я продават за колкото намерят за добре и за вбъдеще. Предпочитам да си затворя очите пред алчността на разпространителите и да повярвам, че парите ми отиват в едно по-добро място за хубава кауза. :)