вторник, 15 януари 2008 г.

Back in TU

Алармата на телефона дрънчи - време е да ставаш! Да, ама не. Излежавам се още 15 минути, натискам се в топлите завивки и събирам смелост да посрещна студа. Мотам се много, но все пак успявам да излезна в 7:40 и да стигна само с едно леко подхлъзване без падане до спирката. Шок! Около 176 човека чакат и бързат едновременно. Гледат с надежда по посока Горубляне от където трябва да дойде бялата лястовица. 88 или 204. Мирише на зима и на цигари. Понеделник е. Не чакам дълго.
Още с качването се усещам какво съм забравила. Музика. Ще си изям ушите. Отбелязвам го като съществена грешка, която не очаквам да повторя скоро. Автобусът ме върти около 30 минути из Дружба и Младост преди да ме остави пред Техническия. Съвсем навреме за първата ми лекция в 12-ти блок. Минавам през кафето и си поръчвам дълго кафе лаваца. Не беше нито едното, нито другото, но като са разбуждане става. Вземам го и се качвам в асансьора за 6-тия с 1 момиче и 2 момчета. Оглеждам ги с любопитство. Мацката пееше "Жега в центъра на София" на излизане от кафето. Залагам да е най-много 2-ри курс. :)
Завъртам из етажа да търся стаята, в която ще бъде лекцията и попадам на Стефо и близначките. Не мога да повярвам. Те май също. По едни или други причини и те са се дипломирали миналата година. Сега магистратура и тримата. Чудно!:)
Лекцията не ми беше особено интересна. Вече съм минала един курс по проектиране в специализацията. По-скоро се надявам, че преговорът може да се окаже полезен. Добрата новина е, че дисциплината се води пак от декана, който е един път. Дано има повече хора като него в МЕИ-то.
В обедната почивка наваксах малко клюки за колегите - кой, какво и къде. Общо взето изводът е, че не може да спреш еволцията. Валидно е правилото за естествения подбор и оцеляването на по-силните. Нещата са само в една посока - напред.
Следва луда лекция по проектиране на вградени мп системи. Изненадана съм колко много неща ми бяха ясни и/или познати... После хапнах с Ирина и една колежка в бирарията на първи блок. Питах я какво прави малкото й дете? Сигурно вече не е много малко, нали? Да... Вече били ДВЕ!... Хлъцвам и оставам за дълго без коментар.
Следобеда посветих на разходка из центъра - основно и предимно по книжарници. Не намерих каквото търсех, но все пак, за да не съм капо след 3 часа обикаляне пеша си купих една книга.
Бях се разбрала с Полето да пием по бира в Дон Домат. Оказа се, че за 4 часа мога да изпия доста бира. След 7-мото Столично и N-тото ходене до трите нули спрях да броя. Лафихме си много и по женски. Забавлявах се добре и разцепих седмицата още в понеделник. Губят ми се кратки моменти от прибирането и от процедурата по лягане... Валат.
Полето ми помогна да видя една друга страна на Живота и Вселената. За някои неща предполагах, за други знаех, а за трети изобщо не подозирах.
Генау.

Няма коментари: