…lips, ripe as the berries in June
Red the rose, red the rose
Skin, pale as the light of the moon
Gently as she goes
Eyes, blue as the sea and the sky
Water flows, water flows
Heart, burning like fire in the night
Gently as she goes…
Размазах се. Много, много ми хареса...
По програма филмът е вече само в 3 кина. В Арените го дават или когато съм на лекции или твърде късно. Остана Ялта в подлеза до СУ. За първи път съм там и съответно нямам база за сравнение, но все пак ме изненада съжителството на beauty зоната с .... Хм, до последно не бях убедена, че влизам в кино. Добре, че има плакати по стените тук-там. Сред витрина от хранителни добавки, L-карнитини и на една крачка от пътечка за тичане и други фитнес-митнес уреди е Касата-За-Билети. Много любезна и мила продавачка. Вземам два билета по 3 лева. Студентско намаление. Яко, а?
Реших да се разходя до Попа за хамбургери докато чакам Ирина да дойде. Време има много, а тя беше единствения човек, който успях да агитирам да гледа с мен този филм. До последния момент очаквах да сме само двете в салона. Докато я убеждавах, че не се крият никакви мишки под задните редове седалки в соц-стил киното, влезе един дядо. Доста възрастен и на първо впечатление от бегъл поглед като някой от улицата, влезнал да се стопли за един час. Второ впечатление - достолепие, достойнство, гордост, подреденост, принципи от старата гвардия, твърдост... Може би бивш военен? :) Дрехите му бяха много стари и протрити, но чисти и...ъ-ъ-ъ.. официални?!
Сравнително малък екран, звук с пращене и пукане, нескопосано прехвърляне на ролките. Подробности. Филмът ми хареса. Излезнах си нахилена и в отлична зимна кондиция. Полицаите дето са ги подредили през 50 метра заради посещението на руския президент ни гледаха подозрително. На каква дрога ли сме? Беоулф.
Предполагам, че някои биха го определили като митологично порно фентъзи с елементи на разсъждение. Да си гледат работата. :)
Минавайки през подлеза на спирката, видяхме един дядо седнал на столче и свири на хармоника. Спирам, бъркам в чантата и изваждам монети. Лев и нещо. Пускам ги в металното канче пред него усмихвам му се, махвам му с ръкавичката ми "1 пръст" и пожелавам лека вечер. Той ми се усмихва също. Пожелава ми да съм усмихната, чаровна и щастлива. Тръгваме си с Ирина, а той като че ли засвирва по-бодро и весело в януарския студ.
Днес имах 4 часа лекции по математически анализ. Появи се някакъв образ, който прилича повече на студент отколкото на даскал. Напълни ми главата с Фурие и интеграли, но беше приятно много... Обяснява добре, може да ти привлече вниманието да го слушаш и същевременно да те разсмее и разсее от задачите за момент. Обича това, което прави. Харесва си работата. Виждаш страст и как му светят очите от кеф докато решава задачи. Шантаво. Иска ми се да срещам по-често такива хора.
- Do you want me to go in with you?
- Good.
Човекът като „социално животно“, като неизбежна част от цялото
-
Хората имат силна нужда да принадлежат. Приемането и отхвърлянето са сред
най-големите награди и наказания […]
Източник
Преди 1 ден
Няма коментари:
Публикуване на коментар