Вторник - the update

Same shit, different day.

Нещата са все така идеално зле по един или друг начин.
Опитвам се да задълбоча лекия алкохолен размисъл като си отварям поредната бира...

Чудя се.
Кога точно голямата любов става == на голямото отслабване?
За мен съществува вероятност това да е дадено в условието на задачата, а не да бъде в графа "търси се". А защо не и отговор само по себе си?
Сложно, а?

Малко предговор.
Аз съм романтичен човек, но не точно в баналния смисъл на думата. Първосигнално хората си представят червени рози, шампанско, гнусно рибешко нещо за ядене, свещи и все работи в този дух и ред на мисли.
Пример. Ще се радвам повече на пластмасов годежен пръстен от царевични пръчки "Лъки бой" за момиче, отколкото на м-найсе каратов, който струва 6 хиляди марки и ауди А6. Хаха. Да, ще ти стана дама на бала.... Важно е да е истинско, т.е. от сърце.
Не, не е важен жеста. Важно е с кой пръст го правиш. Капиш?

Сега малко за голямата драма.
Аз съм човек, който има свойството леееекичко да преувеличава и за отрицателно време дребни битовизми могат да бъдат превърнати в кризи от световно значение и мащаб. Въпрос на гледна точка и на интерпретация. :)
Накратко - каза ми, че трябва да отслабна. И не само веднъж. И не кой да е, а Той.
Хич няма да си кривя душата и лицемерно да отричам. Така е. Чувствам се добре и имам апетит. След цигарите съм като в нов живот. Всичко има вкус, мирис... Всяко едно усещане преди е било задушавано и притъпено с никотинов дим. Последствията са няколко килограма където и както не трябва. Пък и някак си е безумно да вярвам, че навлизайки в ретрото към 30+ и на преклонна възраст, ще изглеждам....
Всъщност не. Ако имам желание ще го направя със спорт и разумно хранене. На каквато и да е възраст всеки може да ИЗГЛЕЖДА и да Е. Въпрос. Искам ли?

Заключение на предговора и драмата.
Знам, че не трябва да има връзка между голямата любов и голямото отслабване.
Вярвам, че когато двама души остареят трябва да има за какво да си говорят. Да се уважават. Да има за какво да си спомнят. Външният вид е някакъв бонус. Опаковка. Дали той си опикава чехлите и дали на нея са и увиснали до пъпа няма да има никакво значение... Тия неща са преходни - идват и си отиват. Остава другото, което е вътре и остава нензасегнато от времето... След близо 50 години семеен живот баба ми и дядо ми се държаха за ръка като ходеха на разходка по улицата. Това за мен е като символ за близост отвъд границите, на нещо което мога да разбирам. Мога само да го чувствам.

За накрая.
Едно е АЗ сама да реша, че искам да променя нещо във външността, поведението или да вдигна някакъв "умствен левъл"...
Друго е да го направя, заради някой друг. Тази мотивация ще ви накара да се мразите, резултатите ще имат краткотраен успех и значимост, а на първоизточника на мотивацията ще му/й е се тая. Гарантирано.
... както казва един много ведър авер, на който му е време да се връща от Германия:
- Страдам от тежка форма на много сериозна венерическа болест.
- ?!
- Боли` ме к*ра.

П.П. За да не ви боли и ако все пак наистина държите на Голямата Любов, просто я/му подкрепяйте в това, което прави. Достатъчно е. Няма нужда да му/й обяснявате каква искате или очаквате да бъде. То ще си дойде от самосебе си.