вторник, 30 април 2013 г.

Имам предложение и така трябва да стане.

Великите думи принадлежат на дядо ми Димитър. Когато съм в Смолян го чувствам още по-близо, а в същото време и ми липсва повече. По един или друг начин той е с мен всеки ден и затова аз съм каквато съм. Аз и Той едновременно. Два свята, една сила.

понеделник, 22 април 2013 г.

Вихър от мечове Кн.3 от Песен за огън и лед - Джордж Р. Р. Мартин

И трите, дядо Попе, и трите! Финиширах по някое време в неделя и нямам намерение да продължавам със следващите две скоро. Може би и евентуално, когато приключи трети сезон на сериала.
Тук ми хареса как са развити героите. Не ми дотежа, че се отделя повече внимание на характерите на персонажите, отколкото на битките и действията. И тъкмо вземе, че се завърти добра игра около някой и той вземе, че се смре... Няма лошо, това също ми допада. Очакванията ми са за здраво фентъзи, а не за Дързост и красота, в който хиляда осемстотин двадесет и три епизода героите са едни и същи. Или пък за криминале в стил Агата Кристи - един човек пукясва първите 5 страници и после търсят градинаря в следващите 255.
Кефи ме също, че сериалът не е едно към с книгата. Различават се и се допълват, което намирам за много приятно - някакъв модел extended pleasure. Без значение кое ти върви първо - четенето или гледането.
Преди не бях сигурна, но сега съвсем убедено щакам един плюс пред факта, че поредицата минава през мен на стари години. Защо ли? Ситуацията е виц - ако трябва да обяснявам защо/какво, след като съм го казала, значи не го разбирате. А ако не го разбирате, няма смисъл да се хабя да обяснявам.
Just enjoy the show. А то определено си заслужава.

Сърцето ми като граната - Мартин Карбовски

Миналата седмица, понеделник. Отсвирила съм тренировката, прибрала съм се вкъщи, колкото да сгъна нещо за вечеря и да гледам последната серия на Game of Thrones, а след това да се засиля отново към работа... Звъни телефона. Литературна вечер в Театъра, Мартин Карбовски. Започва след 5 минути. Ха, да те видя сега, Иванке!:) Погледнах ужасено часовника, а после гладно към хладилника, където ме чакаше моя чуден, студен сандвич с извара, майонеза и домат.... Погледнах с тъга компютъра, който показваше, че ми остават още 60% до края на серията... Точно две секунди по-късно вече събирах книгите за автографи от етажерката, а няколко минути по-късно паркирах както само аз мога пред залата.
Тъкмо на време, започваше. Пълно с хора. За мое огромно съжаление, средната възраст на хората отново е 50+. Намерих си едно местенце между две пенсионерки някъде по средата на един ред, сбутах малко бастуните и чантите и притихнах, за да слушам...
Разочаровах се доста. За това не отидох да видя и Любен Дилов (син, не розов:) преди месец, когато беше тук. За него поне бях сигурна, че ще е политическо, а не литературно, четенето. Просто първата му книга е толкова безумно тъпа, че втората дори нямам желание да си я купувам. Не се сещам какво може да има да каже за нея, което аз искам и имам нерви да чуя. А и като му липсват половината букви от азбуката, когато говори, не фейсбуки, ами... Както и да е, беше вече, когато ми беше интересен.
Карбовски е речовит, да. Но сякаш бях застанала пред (или може би във?) по-голям телевизор. С тази разлика, че като му говориш, той ти отговаря... Но той си приказва, каквото си е намислил да каже, а не каквото го питат. Сценарий или не, все едно. Когато четири учителки подред вземат думата, за да зададат въпросите си - кой от кой по-безмислен и нямащ нищо общо и подобно с литературата. Или има? Важно ли ми е за циганите? Или за безработицата? Или за предстоящите избори? Да, важно ми е. Ама не за тях съм дошла точно тук и сега. Чакаха ме поне 4 часа още във фирмата след тази "среща", а това си е откраднато време за сън...
Някак си все пак се стигна до последната му книга със стихове, която представи съвсем кратко, но достатъчно добре, за да ме убеди да си я купя. Да, искам да почета малко такава българска поезия. Която да не е за един дето чакал, а пък тя не дошла. Която не е за сълзи и море. А дъждът навън да вали и вали... За любов, бе! Той, тя. Срещнали се, обичали се, пък после кой от къде е. Ама докато е било цялото това обичане и еб@ане, колкото и кратко/дълго да е, е имало емоция. Пожар! За него никой нищо не пише... Драма, драма и пак драма... Едни очи, нещо там тупти, кърви... И тъкмо лирическият герой да й го вкара и тя да вземе, че да не дойде на срещата... Мъка! Сигурно е в човешката природа да сядаме пред белия лист само когато сме мрачни, тъжни и несподелени.
Точно това се надявах да намеря в книгата, която има доста провокиращо заглавие и корица. Сърцето ми. Като граната. Е, не ми се получи. Голяма греда.
Единственото хубаво нещо, докато я четох снощи някъде около 2-3 АМ, беше джаз музиката, която се чуваше от съседите, а аз с наслада слушах. Изкъртих се просто! Все едно живея в Ню Йорк, а не в Панагюрище. От късен следобед в неделя до алармата за ставане в понеделник - джаз! Джаз, бе! Джаз...
А книгата - почти epic fail. Исках да ме опипват тия думи! А то, дори зърната не могат да ти щръкнат, ако не е студено...
Няма да сбъркате, ако пропуснете това четиво и да минете само с хубаво пиене + хубава музика... Е, хайде, може някоя хубава книга. Жокер - тази не е от тях.
На вашите екрани - новият ми книгоразделител тип калинка. :)

четвъртък, 18 април 2013 г.

Възгледите на един учител за всеобщата просвета - Драматичен театър Пловдив и Камен Донев

Моето на нищо не прилича. Фън шуй депресия. Малко подреждане, малко почистване, малко готвене. Много пушене, много пиене, много мъка. Всичко е в съответния порядък и умножено по съответните коефициенти в зависимост от фазата на луната и деня от седмицата.
На работа съм винаги кисела и в зъл ПМС. П-то е за постоянен, а не за предменструален. Ама пичовете са ми свикнали... А и на тях май им идва по-често, отколкото на мен. :)
Новият уикенд вече тропа на вратата, без дори да усетя кога мина и тази седмица. Виж, предишният ми е още като вчера. Панагюрско ония ден.
В събота бяхме на гости на Пепи и Васко. Събраха една дузина приятели, за да отпразнуват официално годежа им. Яката работа. Като се обичат младите, да се вземат, нали... Безсмъртието ми се превърна в тиква някъде околко 3 сутринта, а не в 12, както е по default. Полегнах на мекото диванче, след като си бяха тръгнали половината гости и само най-коравите пияници бяха изостанали. Поспах добре, а от време на време се събуждах от музиката и споровете на висок глас. Виж, тогава ми беше удобно да се правя на заспала, защото темите бяха едни такива тежки, тегави и мъжки... Младата булка отдавна беше при Алиса в Страната на чудесата & сънищата, а младоженецът почти под масата, потънал в размисли и страсти, облъчен със съвети от най-добрите му приятели.
На сутринта закусвах с Пепи пържени филийки със сирене и мед. За пиене - айрян. Първа и втора точка от процедурата за възкресяване и разкрасяване. Check. После още малко сън и газ към София.
Билетите купихме още миналата година. Разходих Лили до Билетния център на НДК, защото online системата за пазаруване не е особено читава и вероятността да бъдеш на супер зачукани места и да изтеглиш от трите най-дългото е почти едно към три.
Камен Донев е. Точка. Няма друг такъв артист. И това е думата. Артист.
Сигурно това се очаква от един добър театър. Да се усмихнеш малко, малко да се натъжиш, да се вкараш в размисли, а и да си излезнеш един такъв - променен... Вдишваш онзи пролетен, хладен софийски въздух... Дърпаш от цигарата и се озърташ, за да огледаш лицата на хората, с които до преди малко си споделял емоцията и се изливат като вълна през вратите след представлението. И от време на време срещаш очите им... Заключвате погледи за секунди, усещаш рабиране, доволство, щастие и после всеки продължава кой от където е...
Предишната постановка ми хареса много повече. Тази също беше добра, но още неполирана, неизшайфана. Бонусите на премиерата. :) Все пак, препоръчвам. Не е възможно да се опише или преразкаже, за това пускам линкове към култувата игра Момиче с балон, момче с кофа и разбира се - Учителят.

четвъртък, 11 април 2013 г.

No final destination

Дрезгав глас, депресивна мелодия, леко меланхолична, а китарата просто разплаква сърце... На това му викам саундтрак, живот мой!:)

Едно малко иралндско в ранния следобед не помага, но и не вреди, когато новините са лоши. Да предположим, че съдейства за абсорбирането на мъката. Нещо ми има, нещо ми няма... А ми писна да ми казват как всичко ще бъде наред!

Не завиждах, просто мразех. Не понасях мисълта... Сега просто ми е безразлично.

Не издържах обвиненията, озлобявах се... Сега ми е безразлично.

Нищо не търся, нищо не искам. OK съм с всичко - каквото е. Това е приемане, не примирение.

Losing all hope is freedom.

събота, 6 април 2013 г.

Сблъсък на крале Кн.2 от Песен за огън и лед - Джордж Р. Р. Мартин

WiFi/3G на киндъла ми е OFF. Естествено, за юзър като мен. Пестя батерия, нали... Освен това, го блъскам с книги през Calibre-то на комп-а и изобщо не ми хрумва да свалям онлайн, защото съм се запасила като за три почивки на самотен остров.
Ето как съм пропуснала един прекрасен ъпдейт, за който ме светна Мартина, известна още като Хенди сред простосмъртните и #fantastika. :)
Пуснах си мрежата и киндълът светна с прекрасен нов шрифт и още куп чудесии. А шрифтът е уникален. Много четивен, бих казала дори красив. Все едно вече имам чисто нов киндъл! Убедена съм, не, сигурна съм, че чета по-бързо сега...
Неусетно завъртях втората част от Песните и честно казано, малко ми се сливат. Не мога да кажа харесва ли ми повече от първата част или не. Ударно гледане на първи и втори сезон от сериала + ударно четене на първа и втора книга, а от няколко дни вече и трета... На болест върви и е време да се измъкна от епичния цикъл.
Цяла купчина книги има на нощното шкафче, а и нова е на път към мен, кога ще ги чета, не знам. Крада от съня си и свободното ми време, което все избирам да не ми стига за битовизми като подреждане и чистене. Мда, успешно зазимих ботушките, а сега е ред на гардероба - хиляди дрехи са "сортирани" на купчини по признак - изпрани в понеделник, изпрани във вторник, сряда... Изобщо, гледката е трагична и демотивираща. Драконите са ми далеч по-интересни от облеклото за пролет 2013.
Сега допивам вечерна порция кафе със страхотен аромат на лешник. Учтиво отклоних две оферти за напиване по женски тази вечер. Представих си как се осмъртявам с две фалшиви водки и само с едно наздраве изтривам удоволствието от великанския ми мързел днес.
Имам известни притеснения, че планът ми за редуване на среднощно четене с подреждане ще се сведе до редуване на четене с четене, но какво пък...

вторник, 2 април 2013 г.

winter is coming

Вчера направих страхотна тренировка на аеробиката. Не бях ходила от доста време. Имам някакъв модел съчетано оправдание, а такова винаги се намира, стига да искаш. Първо бях болна, после трябваше да пътувам, след това леко ме мързеше...
За това просто метнах сака на рамо и реших, че е крайно време да спра да се лъжа. Първи април беше все пак. Едно такова тематично и понеделник...
Стартирах месеца с идеалната доза физическо натоварване! Имаше упражнения, на които просто издъхвах и си казвах, че не мога повече... А после - о, я се стегни, кифло! и намачквах сериите с усмивка и до край. Стели каза, че много ни харесва такива. Изпотени. Бих добавила само, че точно такъв вкус за естетика трябва да има една треньорка.
Врътнах тренировката, облечена с новата ми тениска. Григор ми я подари за рождения ден с няколко месечно закъснение. Но така е на село - кажи на някой, че не ти е спешно и можеш да почакаш спокойно и до сезон лято'2014...
Емблемата е на фирмата и краси екипите на футболния отбор, който участва в аматьорската лига. Харесва ми много, биткаджийска е и ми напомня за Старките.:) Има вълк отпред в логото, отстрани на ръкава и отзад в номера. Седмица за мен. Да кажем, че го играя крило, а не нападател във фен клуба на отбора. Долу в ляво на тениската има вертикален надпис Loyalty.
Върза ми се идеално с излизането на първи епизод на трети сезон от Game of Thrones. Гледах си го с кеф и ми е малко мъчно, че още не съм дочела втората част на книгите. Може би ще стане тези дни.


А тук може да видите какъв красив гол зашива моето момче в първи кръг на регионалното първенство миналата събота.

П.П. Името на отбора, изписано на ръкава, не е объркано. Обаче панагюрците, които могат да го изговорят правилно, се броят на пъсти... А явно из софийските полета има друга интерпретация на името. Справка - видеото.
Никът ми е съвсем друга бира и по тези географски ширини е звучното Иуит. А за по-лесно ме адресират с "онази, дето започва с игрек". WTF, FTW и те така...

къде е млякото?:)

За първи път в живота ми евър подквасвах мляко миналата седмица в четвъртък и по всичко личи, че няма да ми е за последен.
По време на вече традиционната кола маска в деня за красота, козметичката ми ме свърза с някаква нейна приятелка, на която баба й продава мляко. Мда, при едночасовите процедури по махане на китеник, обменяме разна и разнообразна информация. Така или иначе, нямам много тайни от нея, поне по отношение на тялото. Та... Разказвам й аз, че основно ям кисело мляко, когато става въпрос какво ще се прави/готви за вечеря. А така и така живеем на село и се ринем в л@йна по улиците, ще е добре да усетя малко BIO-то не само по мръсотията и адската смрад. Няколко телефонни разговора и вече имам адрес и телефон на моят евентуален бъдещ провайдер на мляко + уговорена среща за 19:30.
Засилвам се в лудо обикаляне на махалата, докато намеря къде живее въпросната баба. Изсипвам се в 20:15 усмихната и напълно неподготвена (без туба или шишета) и се озовавам в най-подреденият двор на къща, който съм виждала от много време насам. То цветя, то лехи, то овошки... Всичко прекопано, подредено. Нямаше едно шибано боклуче на плочките по алеите. Дори дървата за огрев бяха подредени под една стреха сякаш ще ги снимат за каталог на списание "Дом&Градина". Някакви котки си играят по стълбите и нищо не подсказва, че тук се гледат и други животни. Не мирише на нищо!!! Викам си - страхотно и се ухилвам още повече на едно пъргаво и много нагласено бабе.
Сипа ми пет литра в две пластмасови шишета от безалкохолно, а в една малка чашка ми даде закваска. Поисках си. Иначе с млякото от магазина просто нищо нямаше да направя. Вика ми - нали знаеш как?:) Казвам, че знам, благодаря и си тръгвам, а преди това сме се разбрали да отида за следващо зареждане този петък.
А знам ли? Наистина? Наистина наистина? Гледала съм някога майка ми в Смолян как и какво прави, ама провеждам профилактично един телефонен разговор, за да потвърдя теориите. След жокер "обади се на приятел" се оказва, че всичко е така, както си го мисля и действам.
Резултатите са успешни и впечатляващи. Вече трети ден ям страхотно кисело мляко, а тази вечер мисля да си спретна и един таратор с орехи. Без копър и чесън. :)
Отделно мисля да взривя един крем карамел, ей така, за идеята. Обичам го с много карамелен сироп на дъното на купичките. А и до сега винаги ми се е получавал - един такъв гладък и сладък... Ммм!