понеделник, 28 декември 2009 г.

Спектър - Сергей Лукяненко

Двата тома са част от предпоследната ми по-голяма доставка от Пингвините – подарък от мен за мен. Всъщност от майка ми. Като родители, които не искат да ме разочароват с изненада по техен вкус, ми дадоха парите в пликче. :] Това си има и добрите и лошите страни. Да, имаш корекомско-яйце-с-играчка, което силно искаш, но предварително знаеш какво ще ти се „падне” от него. Както и да е, това е една друга бира...
Оставих си двата „Спектър”-а за ваканцията в Смолян. Общо взето не мога да се измисля по-подходящо време и място да ги прочета. И да ми въздействат толкова много. Предварително бях преместила колана една дупка назад. Нужното стягане след отзивите за книгите. Какво пък. Ту партс – самтаймс люн, самтаймс уин...
Пет дни пътувах през Порталите и не се уморих. Всъщност можеше и по-бързо да я прочета, но все пак има и технологични почивки – храна, сън, дискотеки, кафе...
Последните 30-на страници дори ми бяха твърде наситени и мозъчната ми клекта просто експлоадира в шарена заря от идеи и мисли...
П.П. Може би в един предишен мой живот някой ме е обичал безнадеждно, истински и по руски. А може би не. Всеки има своя детонатор и криптонит. Понякога това е един и същи син Талисман.

Няма коментари: