Криминале – Чарлз Буковски

Видях я да стърчи от един кашон с книги като бишкота на сладоледена мелба. Примамливо.
Едно от изкушенията на Славейков. Не издържах. Върху опаковката от целофан на гърба беше лепнато етикетче „25 00”. Нито повече, нито по-малко. Ако искаш. А аз исках.
Вече си бях купила една книга малко преди това за по-скромните 15 лв., а и бюджетът беше поизтънял след шест дни в София. Реших да се пазаря за отсъпка. Нямаше какво да губя. :) Казах на премръзналия продавач, че искам да си купя книгата, но цената е много висока. Питам защо е така. Казва ми, че много трудно се намирала. Поглеждам внимателно корицата и забелязвам, че пише "Последният роман на Буковски!". Говорим си кратко само с числа. 22. 15. 20. 15. 17-18. 15. Съобщава ми, че трябва да се обади по телефона, за да попита дали е ОК. Кратко въведение в обстановката на човека от другата страна на линията – „Тука едно момиче иска да купи за 15 лева Криминале на Буковски. <пауза> Да, хубаво е момичето. <пауза> Добре.”
Броих парите и със задоволство прибрах покупката в чантата. Май за първи път ми правят „beauty discount” за книги. :)
Сега малко за самата книга, на която от страниците лъха аромат на старо - като от дванадесет годишно залежаване в прашна библиотека.
Главният герой е "супердетективът" Ник Билейни, а сюжетът е по-скоро някаква пародийна смесица от сай-фай & крими. Има екстравагантни мутри, пришълци от друга планета, разгонени съпруги, завързани случаи, преследвания с коли, мрачни барове, хиподруми и залагания, престрелки, бой, настоящи и бивши жени, смърт и разбира се ей така сякаш между другото - по нещо за живота, вселената и всичко останало...
Странна и много, много различна от всичко негово, което е минало до сега през мен.
Да съм честна докрай, ще кажа и че заспах на няколко пъти докато я четях въпреки скромните 180 страници. Отдавам го 3/4 на времето и други фактори и 1/4 на самата книга.

IN MEMORIAM

Преди няколко дни почина прабаба ми Петкана от Русе. На 92 години.
Не обичам, когато майка ми ми се обажда по телефона и ми казва «Как си, Ване?» с онази интонация. Веднага разбирам, че нещо се е случило и се стягам в очакване на удара. След това винаги следва «Нали помниш, че баба ти не беше много добре...» За части от секундата осъзнавам всичко и после сякаш няма смисъл да ми казва нищо повече. Стискам устни, затварям очи докато сълзите текат по бузите ми, а майка ми нарежда насечено и с мъка подробности... Има значение. Има ли?...Толкова ми е празно... Всичко губи смисъл.

Последно я видях миналото лято. Позна ме по гласа. От години беше загубила почти на цяло зрението си. Единственото й развлечение и връзка със света беше едно антично радио (с програма Хоризонт) и хората, които идваха да я видят.
Седях доста време при нея, говорихме си, държахме се за ръце. Въпреки годините, беше със напълно ясен разсъдък.
На тръгване от там я прегърнах. Целунах я по бузите и й казах, че я обичам. Казах «До виждане!». Оказа се, че е било «Сбогом!»...

Взирам се в снимки, спомени... Какво остава след нас? Трябва ли да остане нещо? А искам ли да остане? Има ли смисъл?...

Ето нещо от любимия ми Боен клуб:

And then, something happened. I let go. Lost in oblivion. Dark and silent and complete. I found freedom. Losing all hope was freedom.

It's only after we've lost everything that we're free to do anything.

Stop trying to control everything and just let go! LET GO!

Будистки плаж – Васил Георгиев

Чаках излизането на тази книга няколко години. Нито за момент не се съмнявах, че ще бъде факт. Стана ми мило и хубаво, когато видях една единствена бройка да стой на един въртящ се щанд в книжарницата в мола.
Не, не си я купих. Просто погалих с пръст ръба на корицата и се усмихнах. Бях я прочела в неделя.
Авторът, с когото имах честта и удоволствието да работя известно време в една адвокатска кантора ми изпрати мейл. Зарадвах се много и веднага отворих сайта на Пингвините, за да я поръчам. Те пък се оказаха големи бързаци и в събота ми се обадиха от пощата в Панагюрище – няма ли да идвам да си вземам пратката най-накрая?...
Повечето разкази ги бях чела, но от екрана на компютъра. Съвсем друго си е да плюнчиш вдървените ти и изсъхналите от студа пръсти, за да разгръщаш страничките, завит под меко червено одеало.
Знам, че няма да се харесат на всеки. Това му е чарът.
Според мен Васко е добър, има много „находки”. Повечето от разказите са истински пирони. Но все пак съм по един или друг начин сантиментално обвързана. Спомням си тежките сутрини в четвъртък, когато се засичахме в асансьора в 10:30 – принципно почвахме към 9 – 9:30. А често тогава само с поглед и по поглед се разбирахме, че и двамата сме разцепили седмицата предната вечер, по-известна като „малкия петък”. Спомням си как пушихме цигари на стълбите, закачливата усмивка, неговото сладко „ебаси”... Той беше човекът, който ме светна за „Лигата на разказвачите” и в тази връзка ако ви допада стилът, гравитиращ около Капитал Лайт, съвсем не е изключено да харесате доста Будистки плаж.
Не знам. Пробвайте.

Жени – Чарлс Буковски

Поредната книга, когато всъщност съм затрупана с учебната литература на Техническия университет. Факт. Когато съм в сесия или имам да правя проекти, най-много ми се четат книги. Сладко удоволствие, което подозирам, че ще ми излезе солено.
Да, Буковски е циничен и брутален на всяка страница. Изпитвах известно неудобство да чета в маршрутката и автобуса, заради вероятността някой изкушен любопитен поглед да надзърне в книгата ми, а от там да го погледне мокрият макарон на Хенри... Понякога вулгарността беше толкова силна, че очаквах всеки момент от разгърнатите страниците да заискачат вагини, които да полазят из градския транспорт на София, поразявайки го необратимо и за неопределен период от време.
Хенри ми е интересен. Много. Харесва ми откровеността му и искреността на всяка негова емоция. За някои негови чувства, състояния и ситуации ми напомня дори на мен самата. Да така е. Сега обаче не ме завличайте в еротични сесии и приключения.
Само искам да ви кажа, че да обичаш и да бъдеш обичан може да бъде нещо много тъжно, самотно и страшно.

Платеният секс – Даниела Великова

Голяма греда. Надявах се, че съм попаднала на книгата на една „бивша” проститутка, която разказва за живота си. Уви, не! Бях гледала интервю с нея преди много време в Шоуто на Слави Трифонов и силно се впечатлих. Още си спомням как изглежда – къса огнено червена коса, живи очи, леко пълничка, но не запомних как се казва.
Така се озовах с малкото книжле, а по-късно с голямото ми разочарование.
Журналистически материал. Все едно гледаш репортажи по телевизията в стил „Темата на Нова”. Сухо, далечно някак си... Ако проституцията беше компютърна игра, авторката е видяла само как изглежда първо ниво, но без да го минава. Да стигнеш до дракона трябва да дигнеш много левъли и да натрупаш експириънс. Личен при това.
Ако някой се досеща името на авторката от "бранша" - да признава веднага.

Нещо като имен ден... :о )

Антология Секси Хоризонти

Сай фай секс с елементи на разсъждения?...
Има няколко (да не кажа, че са само 2-3) разказа, които са хубави. Останалото е като пълнеж... Дори думата "пълнеж" е прекалено ласкава.
Убедена съм, че и нискобюджетен немски порно филм може да бъде на по-голяма "висота в сюжетната линия". :)
Имаше един виц в МЕИ-то, че грозните колежки правели най-страхотния секс, защото си мислели, че им е за последно...
Та и тук нещо такова има...

Звезната сянка - Сергей Лукяненко

Около 3:30 часа днес сутринта я довърших. После не можах да заспя още два часа.
Не знам как да опиша чувството. Толкова нежно, красиво, пропито... с наслада. Дори тиха болка. Защото вече съм я прочела. Край. Няма повече. А ми се иска още и още.
Много рядко съм изпитвала такава тъга и празнота, а същевремено някаква вътрешно духовно... Израстване?...
Сещам се само за Ендер. Не мога да обясня съвсем защо. Но тогава след книгата пак бях така... Променена?...

:)

Разглеждам снимки, направени през изминалата година... Прекрасни спомени и сякаш всичко било е насън... Какво ще бъде през следващата, не зная. Но това му е хубавото...

Желая на всички щастие, любов, приказни мигове, усмивки...

А ето и нещо, най-специалното от 2008 г.