четвъртък, 31 януари 2008 г.

Става на боза айряна - Limited Edition

Понякога няма думи. Има бира. И водка.
И екипаж, с които корабът винаги акустира... :)



Познавате ли тези хора? :)



А виждали ли сте ги скоро трезвени?...

понеделник, 21 януари 2008 г.

Орфеус слиза в Ада

Четенето на книги при мен е доста хаотичен процес. Най-вече каквото попадне и в силна зависимост от средата вкъщи, приятели и/или случайно породили се интереси. Отначало беше просто неизбежната трагичност на фактите. В зората на моята грамотност се преместихме да живеем в къща далеч от блоковете и хлапетата, с които измисляхме по 20 дивотии на ден. Социалният ми живот се приравни на училищния. Адски криво беше. За фон на цялата история идва и експерименталната сендовска система, която осакати много мои връстници. Като си намеря тетрадка от и до 7-ми клас изпадам в тих ужас и започвам да се чудя как са ме приели изобщо в езикова гимназия. Та така. В широк радиус от къщата нямаше деца и сродни души на моите години, а на училище бяхме до 3 следобед. Нали се сещате, че никои родители няма да пуснат 6 годишната им дъщеря да се разхожда сама до другия край на града да си играе и да се връща по тъмно? Забавленията вкъщи започнаха с досаждане на "възрастните" и в последствие прерастнаха в самозабавление с книги. Спомням си как се дразнех на майка ми, че чете, а не иска да си играе с мен. По-късно аз се дразнех, че ме занимава да правя някакви неща, а аз искам да чета. :) По някое време започнах да ходя на кръжок по астрономия и изписах два читателски картона в библиотеката на Планетариума. От там дойде и sci-fi & fantasy ориентацията. Краставите магарета се надушват и намират едно друго твърде бързо... После разни хора и разни интеграли. :) От един момент нататък четенето започна да става избирателно. Според колко време имах и според зависи. До известна степен установих приблизителен еквивалент на вкусовете и отварях книги, които ми бяха препоръчани от приятели или от хора с достатъчно ситна "цедка" за разделяне на жито от плява.
Тази стратегия се зароди през студентския ми живот. /Тук се сещам, че пак съм студентка в така любимия ТУ. :) / Та още я следвам по един или друг начин. Минавам през форуми и читателски блогове, разглеждам ревюта и така след пресяване избирам какво да бъде за този месец.

Горното дърварско лирическо отклонение е, за да обясня, че четенето при мен първо беше знание и грамотност, после стана заместител на общуването, ежедневна неизбежност от нямане друго за правене, след това се превърна в жажда, любопитство и необходимост, а по-късно в наслада и удоволствие.
Като сега. Истински оргазъм от хубав секс с опитен и страстен партьор.
Дали? И как?
От една страна искам да я оставя, да не чета повече. Искам повече време да й се наслаждавам. Да бъда повече време в този свят, да участвам наравно с Хито и Смилец в приключението.
От друга страна едва се отделям от нея. Криво ми е, че е дошла спирката ми след 40 минутно пътуване и трябва да спра да чета. Или вечер след 3 АМ, когато много много ми се доспива...

"Орфеус слиза в Ада" на Георги Малинов за момента се намира /според мен/ сравнително тудно. След известни напътствия стигнах до единствената книжарница, в която я предлагат, за да взема единствената им налична бройка. Без много пазарлъци платих 8 лева и си тръгнах щастлива. Няма цени по корицата или другаде, т.е. ще я продават за колкото намерят за добре и за вбъдеще. Предпочитам да си затворя очите пред алчността на разпространителите и да повярвам, че парите ми отиват в едно по-добро място за хубава кауза. :)

неделя, 20 януари 2008 г.

Death Proof (2007)

Съботно-неделна киновечер при инж. Николова. Билети за първия ред и един уникално невероятен филм. Съжалявам много, че не съм го гледала на кино!
Само една дума е достатъчна, за да каже/опише всичко и нищо. Тарантино.
Кърт Ръсел, 8 красиви жени и американски коли, които ти качват октановото число на мах. :) Брутални сцени. Размазваща музика.
Адски ми харесва еротиката в мадамите...
Една картина струва повече от хиляди думи.
Просто гледайте.

четвъртък, 17 януари 2008 г.

Beowulf (2007)

…lips, ripe as the berries in June
Red the rose, red the rose
Skin, pale as the light of the moon
Gently as she goes
Eyes, blue as the sea and the sky
Water flows, water flows
Heart, burning like fire in the night
Gently as she goes…

Размазах се. Много, много ми хареса...
По програма филмът е вече само в 3 кина. В Арените го дават или когато съм на лекции или твърде късно. Остана Ялта в подлеза до СУ. За първи път съм там и съответно нямам база за сравнение, но все пак ме изненада съжителството на beauty зоната с .... Хм, до последно не бях убедена, че влизам в кино. Добре, че има плакати по стените тук-там. Сред витрина от хранителни добавки, L-карнитини и на една крачка от пътечка за тичане и други фитнес-митнес уреди е Касата-За-Билети. Много любезна и мила продавачка. Вземам два билета по 3 лева. Студентско намаление. Яко, а?
Реших да се разходя до Попа за хамбургери докато чакам Ирина да дойде. Време има много, а тя беше единствения човек, който успях да агитирам да гледа с мен този филм. До последния момент очаквах да сме само двете в салона. Докато я убеждавах, че не се крият никакви мишки под задните редове седалки в соц-стил киното, влезе един дядо. Доста възрастен и на първо впечатление от бегъл поглед като някой от улицата, влезнал да се стопли за един час. Второ впечатление - достолепие, достойнство, гордост, подреденост, принципи от старата гвардия, твърдост... Може би бивш военен? :) Дрехите му бяха много стари и протрити, но чисти и...ъ-ъ-ъ.. официални?!
Сравнително малък екран, звук с пращене и пукане, нескопосано прехвърляне на ролките. Подробности. Филмът ми хареса. Излезнах си нахилена и в отлична зимна кондиция. Полицаите дето са ги подредили през 50 метра заради посещението на руския президент ни гледаха подозрително. На каква дрога ли сме? Беоулф.
Предполагам, че някои биха го определили като митологично порно фентъзи с елементи на разсъждение. Да си гледат работата. :)
Минавайки през подлеза на спирката, видяхме един дядо седнал на столче и свири на хармоника. Спирам, бъркам в чантата и изваждам монети. Лев и нещо. Пускам ги в металното канче пред него усмихвам му се, махвам му с ръкавичката ми "1 пръст" и пожелавам лека вечер. Той ми се усмихва също. Пожелава ми да съм усмихната, чаровна и щастлива. Тръгваме си с Ирина, а той като че ли засвирва по-бодро и весело в януарския студ.
Днес имах 4 часа лекции по математически анализ. Появи се някакъв образ, който прилича повече на студент отколкото на даскал. Напълни ми главата с Фурие и интеграли, но беше приятно много... Обяснява добре, може да ти привлече вниманието да го слушаш и същевременно да те разсмее и разсее от задачите за момент. Обича това, което прави. Харесва си работата. Виждаш страст и как му светят очите от кеф докато решава задачи. Шантаво. Иска ми се да срещам по-често такива хора.

- Do you want me to go in with you?
- Good.

вторник, 15 януари 2008 г.

Back in TU

Алармата на телефона дрънчи - време е да ставаш! Да, ама не. Излежавам се още 15 минути, натискам се в топлите завивки и събирам смелост да посрещна студа. Мотам се много, но все пак успявам да излезна в 7:40 и да стигна само с едно леко подхлъзване без падане до спирката. Шок! Около 176 човека чакат и бързат едновременно. Гледат с надежда по посока Горубляне от където трябва да дойде бялата лястовица. 88 или 204. Мирише на зима и на цигари. Понеделник е. Не чакам дълго.
Още с качването се усещам какво съм забравила. Музика. Ще си изям ушите. Отбелязвам го като съществена грешка, която не очаквам да повторя скоро. Автобусът ме върти около 30 минути из Дружба и Младост преди да ме остави пред Техническия. Съвсем навреме за първата ми лекция в 12-ти блок. Минавам през кафето и си поръчвам дълго кафе лаваца. Не беше нито едното, нито другото, но като са разбуждане става. Вземам го и се качвам в асансьора за 6-тия с 1 момиче и 2 момчета. Оглеждам ги с любопитство. Мацката пееше "Жега в центъра на София" на излизане от кафето. Залагам да е най-много 2-ри курс. :)
Завъртам из етажа да търся стаята, в която ще бъде лекцията и попадам на Стефо и близначките. Не мога да повярвам. Те май също. По едни или други причини и те са се дипломирали миналата година. Сега магистратура и тримата. Чудно!:)
Лекцията не ми беше особено интересна. Вече съм минала един курс по проектиране в специализацията. По-скоро се надявам, че преговорът може да се окаже полезен. Добрата новина е, че дисциплината се води пак от декана, който е един път. Дано има повече хора като него в МЕИ-то.
В обедната почивка наваксах малко клюки за колегите - кой, какво и къде. Общо взето изводът е, че не може да спреш еволцията. Валидно е правилото за естествения подбор и оцеляването на по-силните. Нещата са само в една посока - напред.
Следва луда лекция по проектиране на вградени мп системи. Изненадана съм колко много неща ми бяха ясни и/или познати... После хапнах с Ирина и една колежка в бирарията на първи блок. Питах я какво прави малкото й дете? Сигурно вече не е много малко, нали? Да... Вече били ДВЕ!... Хлъцвам и оставам за дълго без коментар.
Следобеда посветих на разходка из центъра - основно и предимно по книжарници. Не намерих каквото търсех, но все пак, за да не съм капо след 3 часа обикаляне пеша си купих една книга.
Бях се разбрала с Полето да пием по бира в Дон Домат. Оказа се, че за 4 часа мога да изпия доста бира. След 7-мото Столично и N-тото ходене до трите нули спрях да броя. Лафихме си много и по женски. Забавлявах се добре и разцепих седмицата още в понеделник. Губят ми се кратки моменти от прибирането и от процедурата по лягане... Валат.
Полето ми помогна да видя една друга страна на Живота и Вселената. За някои неща предполагах, за други знаех, а за трети изобщо не подозирах.
Генау.

I Am Legend (2007)

Ирина и Цецо ме заведоха в Арена-Младост в неделя вечерта, за да се порадваме на "Аз съм легенда".
Предполагам, че са го снимали успоредно с последното "Заразно зло"... Същите грозни и грипозни зомбита. Просто са притичвали между снимачните площадки. :) Заяждам се на дребно. :Р Истината е, че подскачах, спичах, свивах се и потъвах до колкото е възможно в червената седалка от страх. Дори май уплаших непознатото момиче, което беше от другата ми страна... Какво да се прави, много го преживявам.
Уил Смит е пич. Кефи, кърти мивки и яде паркет. Чар, мускули и леко прошарваща се коса... Нали все пак го раздава в милитари-БАН стил. Някои мъже стават (по-)хубави като поостареят. Брус Уилис. И той също може да спасява света. Мда....

За идващите дни мисля да подготвя Боб Марли за плейъра. Не се издържа иначе в грАдския транспорт.

петък, 11 януари 2008 г.

Утре заминавам за София.

Записах магистратура. Задочно. Първата ми лекция е в понеделник от 8:30.Усмихвам се и ми става едно такова... носталгично?!...
Предстоят ми две седмици студентски живот с и при Ирина, която ме зарадва преди малко по Q-то с Лот Лориен. Искам, искам, искам да се видя с толкова много хора и да отида на толкова много места, че не знам как... Времето ми се вижда толкова малко.
Предварително съм си създала нагласата, че в университета няма да бъде кои знае какво и че дипломата после е вятър работа. Много се надявам да не е така.
Освен това много ми се ходи на работа. :) Знам. Щура съм. Обаче сега има няколко много интересни проекта и...
Отивам да си приготвя багажа сега, защото по-късно се очаква тежък запой за изпращане. :Р

четвъртък, 10 януари 2008 г.

Ultimate BASS Guitar Tabs

Кокошките спряха да снасят.

Уча се да свиря на бас китара.
Пръстите болят ужасно. И на двете ръце.

По-здрав със...


Машината на времето :)

вторник, 8 януари 2008 г.

Нарисувай ми овца!...

Малкият принц трябва да се чете (поне) по един път когато си малък и (поне) по един път когато си голям.

понеделник, 7 януари 2008 г.

Иванов ден

Днес имам имен ден! Цял ден!


Днес, 7 януари, е Ивановден - Православната църква чества деня на Св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в р. Йордан. Йоан познава и посочва Исус като пратеник на Бога.
Празнуват всички, които носят името на светеца - Иван, Иванка, Ивелина, Ивана, Йоан, Йоана, Калоян, Ваня.
По стар български обичай още в тъмни зори - преди да е изгряло слънцето, млади жени донасяли вода от река или кладенец. В голям съд, наречен чебър, къпели децата за здраве. Булките и младоженците, които са се оженили през зимата до Ивановден също бивали къпани в чебъра. След това момците тръгвали по къщите и къпели всички момчета и мъже, които носят името Иван. Според народното вярване свети Йоан е покровител на кумството и на побратимството. На Ивановден се ходи на гости на кума, младоженците му носят кравай, баница и вино, както кървавица и печено свинско месо. Кумът пък приготвя дарове и специален обреден хляб (обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец), с които се посреща младото семейство.

Из днес.дир.бг

неделя, 6 януари 2008 г.

Indecent Proposal (1993)

Tagline: A husband. A wife. A millionaire. A proposal

Филмът е стар, но хубав и... до вчера не го бях гледала. :) Голям пропуск, знам!... Специални благодарности към Ивчо, който срещнахме във видеотеката в ролята на проявление на съдбата.

Та Деми Мур се вози на задните седалки на един автобус тип "Чавдар" и върти между пръстите една монета, която по-късно разбираме, че е 1 долар - късметлийски. Гледа заблеяно през прозореца и си мислите й напомнят лексикон от 3-ти клас.
If you ever want something badly, let it go. If it comes back to you, then it's yours forever. If it doesn't, then it was never yours to begin with.
Лека ретроспекция. Деми Мур и колежанин-архитект, чиято ученическа любов се ъпгрейдва до брак. Обичат се, все още нямат деца(!), всичко е тип-топ и следват архитектурните си мечти докато в един момент закъсват здраво за пари. Трябват им САМО 50 хиляди долара. Заминават за Вегас, където можеш да се ожениш, забогатееш и обеднееш с почти една и съща скорост. По казината се сещат с богатия Робърт Редфорд, който оферира семейството с 1 милион долара. За една нощ с Деми Мур...

П.П. Много неща изтрих от първоначалната публикация...
Не ми се иска да разваля удоволствието... Enjoy!

сряда, 2 януари 2008 г.

Зън-зън-зън

Навън има около 40см сняг и продлжава да вали...
Студено е и съм далеч от всякакви работни мисли и настроения. :)
Поздравявам ви с нещо старо, но златно... и дано да ви развесели...

+10°C Жителите на панелни жилища в Хелзинки си пускат парното.
Лапландците садят цветя.
+5°С Лапландците се припичат на слънце.
+2°C Италианските коли не палят.
0°C Чистата вода замръзва.
-1°C Дъхът става видим. Лапландците ядат сладолед и пият студена бира.
-4°C Котката иска да се мушне с теб под одеялото.
-10°C Време е да се планува една почивка в Африка. Лапландците отиват да плуват.
-12°C Твърде студено, за да вали сняг.
-15°C Американските коли не могат да запалят.
-20°C Може да си чуеш дъха.
-22°C Френските коли не палят вече.
-23°C Политиците започват да съжаляват бездомниците.
-24°C Немските коли не могат да запалят.
-26°C От дъха могат да се нарежат блокчета за строежа на едно иглу.
-29°C Котката иска да се пъхне в пижамата ти.
-30°C Нито една истинска кола не пали вече. Лапландецът ругае звучно, рита гумите и пали ладата.
-31°C Твърде студено за целувки, устните замръзват една за друга. Лапландският отбор по футбол започва тренировки за пролетния сезон.
-39°C Живакът замръзва. Твърде студено, за да мислиш. Лапландците закопчават най-горното копче на ризата.
-40°C Колата също иска в леглото. Лапландците си обличат пуловер.
-44°C Финландският ми колега си мисли евентуално да затвори прозореца на офиса.
-50°C Моржовете напускат Гренландия. Лапландците затварят прозореца на тоалетната.
-70°C Белите мечки напускат Северния полюс. Университетът на Рованиеми (Лапландия) организира ски излет.
-75°C Дядо Коледа напуска Полярния кръг. Лапландците нахлупват шапката над ушите.
-120°C Алкохолът замръзва. Следствие - лапландецът е много вкиснат.
-268°C Хелият става течен.
-270°C Адът замръзва.
-273°C Абсолютната нула. Брауновото движение на частиците спира.
Лапландците си признават, че е малко студено и поискват още една ракия на клечка.

ЧНГ 2008!


С пожелания да бъде по-усмихната и по-добра!:)