Впечатленията са съвсем пресни. Заедно с него по един или друг начин отново бях в София и успях да я почувствам както преди. Признавам си, че мъничко ми залипсва...Стилът на писане е отдавна познат – като статии за списание „Егоист”. Има го и моментът, че и книгата е сравнително старичка (2005 г.), но за мен все още минава за актуална. :)
Концентрат от откровения. Ако някои от историите се бяха случили на мен, едва ли бих имала смелост да ги разкажа и напиша в книга. Просто ми е невъзможно да бъда толкова безсрамна. А и как да гледам после хората в очите, когато ще стоя съвсем разголена пред тях? Те все още ще имат своите тайни, а аз моите не.
За пореден път няма как да не се сетя за „Лигата на разказвачите”, организирана от Капитал Лайт. На живо Богдан Русев няма нищо общо – невзрачен, един от тълпата. Ако не ми бяха казали, че е той, дори нямаше да обърна внимание. Къде е тази сексуалност, която живее между страниците му? Оставям търсенето на граничарските кучета. За мен ще си остане загадка.
10 коментара:
ако кажеш и къде я намери (че с Пингвините вече сме във фаза неудобно мълчание), имаш черпене - някога, някъде, каквото кажеш :)
От Пингвините!:)
Мотаха се доста време, но заради друга книга от поръчката -(Детектив от Зоната на здрача - Андрея Илиев).
Ще ти я доставят точно, когато изгубиш всякаква надежда и търпение.
Съветвам те да ги тормозиш всяка седмица с по едно писмо, за да им напомняш за съществуването си. Помага.
не те е срам! взела си моя екземпляр ;) сега кой знае колко още ще се гоним с тях...
:) много ме е срам!...
Затова ще ти я донеса следващата седмица. В неделя пристигам в СФ...
e, това вече е приказка! :)
останалото ще е по кю, предлагам?
Няма интернет вкъщи и достъп до такива "луксозни" програми като ICQ. :) Прати ми един мейл с GSM номера ти на vanya_dobrikova@abv.bg
Ще се обадя.
Приятно ми е, Мавриков:)
"ОБЕЩАНО!"
готово :) можеш да затриеш sensitive info-то
аз какво да ти донеса? :)
Ами...ъ-ъ-ъ... от много неща имам нужда точно в момента. Предимно материални. Предимно скъпи. Като от по-евтинките - кубчета итонг, с които да преграждам банята. :)Обаче, за да се направя на голямата работа ще кажа нещо в стила ала Малкия принц, че тия работи, дето са най-хубави, са невидими за очите...
Та така... Зарадвай някой с книга или друго. :) Предай нататък. :Р
прочетох я.
хареса ми.
още веднъж - благодаря.
:)
пп: тва е по-скоро украсено "по истински случай", отколкото дословно верни истории, според мен.
а може и да е "завист", че не му ги признавам :))
някои неща се засичат с "Ела при мен", така че зрънца истина определно трябва има, но тва е клюкарския аспект на цялото.
харесаха ми разказите от по 1 изречение. май това основно ми изплува на прима виста :)
Оу!:) Почвам да се чувствам като в ония виц - немци разтоварват камион с тухли - бите, данке, бите, данке...
:) Аз също благодаря за подаръка. :Р
И според мен някои неща са със съмнителна достоверност. От друга страна си казвам - защо пък не?...
Публикуване на коментар