Малки разговори

Един от последните ми дни в София. По стечение на обстоятелствата и най-вече заради будната ми съвест работих до късно в офиса на фирмата там. Прибирах се към квартирното вкъщи и да не се чувствам капо в следствие на отпадналата уговорка за 3D кино, се набутах в мола за последните прожекции. Тъкмо си мислех или по-скоро се надявах да съм самичка в залата, когато дойдоха още 5-ма човека с пуканки и кола. Големите надежди да гледам все пак добър български филм докато съм в София изгаснаха окончателно като светнаха лампите на течщите финални надписи. Дори очите на Буковска не могат да спасят жалките и отчаяни опити за кинематография.
Накрая не ти остава нищо друго освен и ти да «удариш по една терца».