петък, 21 ноември 2008 г.

Обади се, като стигнеш!

Болят ме ръцете и раменете. По-точно казано - стабилна мускулна треска. Като се сетя от къде я имам ме избива на весел смях. Но всичко по реда си.
На мен се падна честта да се занимая с интериорните врати за новия апартамент (цифром и словом общо 4 /четири/:) Харесах една фирма в Пловдив, която доставя от Чехия и Полша, a цените/качеството им са = около 3 пъти над масовите китайски мизерии.
По този повод вчера си взех един ден платен отпуск и дори си мислех, че ще успея да сърша около обяд. Да, ама не.
Пристигнах на време пред магазина в Пловдив, за да разбера, че трябва да чакам около 40 минути да дойде човека, с когото имам уговорка. Не мрънках. Може да се случи на всеки. Детето му било болно и трябвало да го заведе на лекар.
Дойде. Оказа се пичага. Качихме се на колата и го закарах до Панагюрище, където трябвше да вземе размерите на новите врати. Знам. Много разкарване е, но искам някой да носи отговорност, а не "майсторите" да се оправдават един с друг. Един вид ако само една фирма вземе размерите, направи доставката и монтажа, тя дава и цялостна гаранция. После ако се наложи, спокойно можеш да им биеш по канчетата и няма някой друг да им бъде виновен.
В крайна сметка смених модела на вратите, който пък се оказа по-скъп от първоначалния ми избор, а и доставката ще бъде някъде през януари... Отделно трябва да се правят още допълнителни довършителни работи из апартамента. Аз откъде да знам, че едната каса на вратата е дебела 16, а другата 14 сантиметра. Измазано ли е? - Да. Шпакловано ли е? - Да. Какви са сега тия работи?... Външно ми изглежда много добре, но такива разлики и мерки не ми правят ама никакво впечатление на 1-ви, че и на втори поглед.
Тръгваме да се връщаме за Пловдив и някъде по пътя ми светва жълта лампа с формата на бензинова колонка, а от дисплея по-долу учтиво ме подканват да заредя. Хубаво, мисля си аз и си правя план: оставям човека, плащам капаро, няма да се мотая из Пловдив, директно се прибирам и на излизане от града ще заредя. Общо взето така се и получи...
Борих се със задръстванията по центъра и най-накрая се добрах до околовръстното. Тъкмо подминавах последните търговски складове, качвайки нагоре една полу-детелина, за да се включа в магистралата и... Колата прехълца и бавно, но сигурно започна да губи скорост. Отбих в страни, така че да съм извън двулентовото еднопосочно платно, изключих от контакт и дръпнах ръчната. Като по учебник, само дето не пуснах аварийки. Не смятах, че трябва да мигам в жълто и червено като космически кораб, за да известя всички, че нямам бензин. Смях се лудо около 2-3 минути и реших, че трябва да се обадя за помощ. Уви, оказа се, че трябва да се спасявам сама. :) Нямаше какво друго да правя, така че си взех дамската чанта и си облякох якето въпреки жегата, за да мога да скрия деколтето. Все пак не исках да заработвам парите за интериорни врати на апартамента. Заключих колата и гордо вдигнах палец на минаващите коли.
От първите шест само една лада натъпкана на всички възможни места с чували с картофи почти спря. Човекът махна към картофите на предната седалка, правейки знак, че ще ме вземе стига да не бяха те. :) Засмях се още повече и му махнах... Точно тогава осъзнах, че токчетата ми са застанали зад голфа, а не пред него, т.е. идващите коли не могат да видят точно "бедата", в която съм изпаднала или я виждат прекалено късно, за да ми спрат. Смяната на стратегията доведе до качването ми при 2 симпатични момчета точно след три коли време.
Помолих ги да ме закарат до бензиностанцията на Еко, която се виждаше на 1300 метра от "мястото на събитието". Казаха ОК и ме питаха какво се е случило. Казах го по-бързо, отколкото го измислих. Трябваше да си измия ръцете, за да не ме помислят за идеално зле, а между другото да изям и един бой за да ми дойде акъла. Та за пред хората: някой карал колата преди мен, когато съм се качила била светнала резервата, а резервата се оказала наистина дълбока резерва, била съм решила да заредя на излизане от Пловдив, но ми свършил бензина. Отчасти това беше и истината, но някак си трябваше да препиша безрасъдството на друг. Същото казах и в бензиностанцията. Срам ме беше да си призная! :) Но срам не срам трябваше да пазарувам...
От там си закупих артикул номер 5910 - 10л ТубаПластмасова срещу сумата от 14,49 и десет литра бензин'95 за тубата. Наслаждавайки се на ситуацията и емоцията изпих един редбул в кафето с надеждата да ми даде крила.
Крила нямаше, но събрах стотици бибиткания, пресветвания и бурни ръкомахания от преминаващите и през ДВЕТЕ посоки на магистралата тирове, коли и други МПС-та.
Картинката наистина беше чудна. Велурени дълги ботуши на висок ток, черна джинсова пола, в едната ръка малка червена дамска чанта, а в другата голяма червена туба за бензин и фуния, привързана към тапата... Вървя и мъкна, от време на време се усмихвам и махам на преминаващите коли. На всеки 300 метра си почивах и сменях ръцете. Тук някъде осъзнах, че в старанието си съм се престарала и че само 5 литра щяха да ми стигнат... Препсувах се и продължих да събирам лоша карма, докато стигна до колата.
Нищо сложно после. Отвъртях капачката и сипах безценната течност. Завъртях я обратно и на включен контакт стрелката за бензин се мръдна цели 2 деления!... Тук трябва да отбележа, че в близост бяха някакви железопътни релси, защото докато прибирах празната туба в багажника видях огромният светещ надпис на преминаващия влак - "Панагюрище". Сигурна бях, че някой там седи отгоре и се залива от смях с мен. Аз поне се смях от сърце. Не вярвах, че такова нещо може да ми се случи. Вече съм анимационен герой. :)))
Като се прибрах се наградих с малък полуден на красотата. Направих си нова прическа и си боядисах косата. Черна. Нали съм блондинка под прикритие. :)

3 коментара:

Анонимен каза...

Лелеле, Ванчи, голям кеф си правиш значи..
:-)
Аз взех листовките пред КАТ на 17-ти. Вече на теория съм шофьор :-)
Вече ще знам да си държа една тубичка 10 литра в джоба за всеки случай.....

Монката
:-)

Ylith каза...

Стискам ти палци за изпита по кормуване! Много! И на краката!
Кажи кога да ги пускам. :)
Тубата я имаш подарък от мене, както и ароматизатор "борче" - подарък за първата ти кола. :))

Monkata каза...

Една блондинка (нямам лоши помисли за блондинките обаче :-P) обяснява на катаджията как е блъснала колата:
- Ами карам си аз и насреща ми - хоп едно дърво.. Аз на ляво и то наляво, аз надясно и то надсясно.. И буум - у канаФката....
Катаджията се произнесъл:
-Абе, моме, друг път не се заплесвай така по ароматизатора "Борче"...

:-)
Знам и още един за аромати в колата (съжалявам, ама пак го знам с блондинка).. Ако го изнамеря някъде написан наготово да го Copy/Paste-на ще го добавя тука..

Монката
:-)