Чета я повече от месец. Бавно върви много... А всъщност е за рафта с лейбъл "на един дъх". Някак си не ми беше нито времето, нито пространството. Както и да е. Оставих я да отлежава в смолянската ми библиотека с идеята, че ще я преоткривам пак на второ четене. На първото някои букви ми дойдоха болезнени...
Нестандартна във всяко едно отношение - размери, хартия, обложка, подвързия, илюстрации и съдържание. Книгата.
Препоръчвам преди това съвсем по женски да минете на гости през "Образцов дом".
Човекът като „социално животно“, като неизбежна част от цялото
-
Хората имат силна нужда да принадлежат. Приемането и отхвърлянето са сред
най-големите награди и наказания […]
Източник
Преди 15 часа
Няма коментари:
Публикуване на коментар