Adibas

Venity is my favourite sin.

Черен. С три бели ленти отстрани. От къде знаят, че трябва да си купят точно такъв анцуг, ма'а му стара? Това е мода с радиус 50 километра и центърът на тази фешън окръжност се намира в Пазарджик. Съвпада с Колоната, още известна като Х*я.
След кратка разходка по улиците на произволно избран, но вписан в тази окръжност град или село, неизбежно започваш да си мислиш, че е имало голяма промоция-разпродажба в спортните магазини, от която всички са се облагодетелствали...
Удивително. То е просто начин на живот. Животът на празничния анцуг. Разходката в съботния пазарен ден е нещо като ритуал. Да видиш. Да те видят. Може да нямаш 5 пари да се прекръстиш, но маратонките са за поне 200 лева, празничният анцуг е задължително Адидас. Ръцете са дълбоко в джобовете, походката е с изнесено ляво рамо и загатнато футболна в стил 4-та резерва на ПФК Хебър. Погледът е небрежен, арогантен и блуждаещ. Не оставя място за съмнение, че човек облечен с тоя анцуг няма как да не е над тия неща. На прическата също е отделено нужното внимание. Без да се напъват Фанта могат спокойно да направят поне още 2 реклами.
Та след като анцугът е разходен и видян от краен, но достатъчен брой хора, той сяда да пие кафе. Само кафе, докато върти кутията с цигари на масата, където са още телефона и ключовете за колата. Тя разбира се е паркирана пред кафенето - зорко наблюдавана през тъмните очила и надълго обсъждана. Колко гори градско/извънградско, двигател, коне, с какви джанти е и т.н.
Няма да повярвате колко много такива мъже има!... За жените не ми се говори. Достатъчно показателно е, че трудно си намирам дрехи, с които да не изглеждам сякаш съм в бранша на платената любов. А магазините за дрехи са повече от хлебарките в Студентски град. Наистина фрапиращо много.
Светлина в тунела все пак има. Познавам доста и свестни хора, успели да изплуват над празничната адибас смрад&мизерия. Лошата новина е, че по един или друг начин всички са останали адибас обременени.