- Колко са далече звездите?
- Един поглед.
Смолян. 5 дни вкъщи са си 5 дни вкъщи. Наистина няма друго такова място.
Разходка из центъра и краката сами те завеждат до Планетариума. Той е моята мансарда на последния етаж - един прозорец към безброй звезди. Там винаги се потапям в едно безвъзратно отлетяло минало и детско време. Не се натъжавам. Дори няма носталгия и не ми липсва, защото е пълноценно преживяно. Просто ми е хубаво, че го е имало. Не мога да го обясня или разкажа. Трябва да си бил там. То е част от теб и ти от него. Завинаги те променя.
Невероятно, но факт! Сеансът от 15 часа не беше традиционното "Пътешествие в Космоса", на което съм се наслаждавала над 40 пъти. Само "Боен клуб" му съперничи по брой гледания. Новата за мен програма беше изпълнена с любопитна историческа фактология за развитието на астрономията през вековете и променяне на човешките представи за Вселената. Без да се задълбава в много терминология, физика и излишни подробности се представят и различни космически обекти + разказ за Големият взрив, последващо образуване на галактики, звезди, планети и прочие.
На практика менделеевата таблица е продукт от избухването на свръхнови - създаване и обогатяване на междузвездното пространство с всички по-тежки от кислород елементи, които са впоследствие ключови за възникване на живот. Милиони (милиарди?) звезди са умрели в грандиозни космически експлозии, за да те има теб. Точно теб. Във всеки има частици звезден прах. Сигурно затова от време на време обръщам поглед нагоре "и вървя към тях и ги разпитвам"...
Човекът като „социално животно“, като неизбежна част от цялото
-
Хората имат силна нужда да принадлежат. Приемането и отхвърлянето са сред
най-големите награди и наказания […]
Източник
Преди 2 дни
Няма коментари:
Публикуване на коментар