made in BG

Дискотека на морето. Хубава ретро музика, водки, водки... Настроението и танците са на 8+. До нас на бара има компания от 5-6 момичета тип фолк фурии, които очевидно се забавляват. Пичовете от компанията им захождат с леки финтове ала Бербатов и... Греда в 89-тата минута! Романтична разходка на плажа под звездите + нощно къпане отдавна вече не е фешън. Просто аз съм назаднала с материала. Мацките в прав текст обявиха тарифа от 50 лева all inclusive. Смях се много... После се замислих доста, та чак до днес, когато пиша този пост месец по-късно.
Колкото до първопричините кокошка-яице, съм склонна да подържам тезата, че ако няма мъже, които да броят кинтите, няма да има такива жени. Отворено е за аргументи в полза на противното твърдение:) Срещу себе си мога да извадя само един литературен пример от братска Русия. 18 годишна започва да проституира, за да издържа болната си мащеха, 3-те доведени деца и баща си, който е алкохолик. Говорим си за Соничка от "Пресъпление и наказание" на Достоевски. И пак си мисля, че не би се захванала с това ако предварително не съществуваше разработен пазар, търсене, предлагане, маркетингова стратегия и PR.
Чувала съм разни градски легенди как танцьорки от стриптиз барове са всъщност студентки по право и на принципа за правилото и изключенията може би има 2 такива. В световен мащаб. Да не говорим, че на local ниво действителността върху плажните хавлии е пълна контра на едрогърдестите мадами, които дават по кабеларката. Вероятността да изтеглиш късата клечка е 98/100. Преобладаващата комбинация е целулит-куха лейка.
Момичетата, вписващи се в образа на лейката, но без мазните екстри по бедрата и задника, съвсем ясно осъзнават превъзходството си над другите жени. С малко памук в сутиен В/75 са едни гърди пред тях без дори да си дават много зор. Няма място за чудене защо е така.
Само пущиняк от горЪта може да има еротични намерения към жена, около която миризмата на пържени кюфтета, носеща се в радиус 1.98 метра е една идея по-силна от тази на пот. Не се шегувам. Познавам две библиотекарки (!), които се къпят само в неделя и сряда. Зимата може и по-рядко.
Некомерсиалният секстуризъм определено не е екзотика по родното черноморие, а и не само. Пълно с рускини, полячки и украинки готови да осъществят културен обмен на високо ниво с местните гларуси. Преди няколко години (може би) за вечни времена се разделих с идеята за моногамен семеен живот. Видях другата страна на медала и брачната халка през очите на една омъжена жена, която си имаше любовник. Близо 8 години брак и хубаво детенце във втори клас. Мадамата си има общо взето всичко - къща, собствена кола, хубава работа и кариера, пари... Но истински щастлива съм я виждала, когато отиваше на среща с другия. Не става въпрос само са секс, а за връзка на друго равнище. На това му казвам емоционална изневяра и няма нищо общо с неангажиращия обмен на флуиди на морето. Обаче нека, който е безгрешен пръв да хвърли камък...

Сряда?

Ако три дена подред не ти се работи, значи е сряда...
Само дето днес е четвъртък.

Стандартна ситуация: забравила съм си ключовете за вкъщи и батерията на телефона е аут. Успявам да проведа един последен разговор да съобщя къде ще очаквам спасението.
Завъртам се в книжарницата, за да си взема нещо са четене с идеята да седна на кафето до блока. Там ме очакват три рафта детски книжки с приказки, един рафт с любовни романи и още един в микс стил Куелю-Биография на Азис-Български имена и традиции. Попадам на "Оптимистична теория за българския SEX" от Иво Сиромахов, броя 8 лева и се подреждам с нея пред кафе, сок портокал и принцеса с шунка и кашкавал.
Първоначалната еуфория от покупката бързо се стопи. Книгата се чете за 30 мин мах.
Оказа се, че авторът е сценарист в "Шоуто на Слави". Пише го и отзад на корицата, но кой да ти гледа.:) Точно в такъв стил е и написана, което леко ме разочарова. Очакванията бяха съвсем различни на фона на оптимистичното заглавие. Въпреки всичко, има някои много точни попадения. С усмивка на уста са разказани някои повече тъжи, отколкото ведри истини за секса made in BG. Но това е една друга бира...

Пещерните хора

Признавам си, че до миналата седмица се отнасях с крайно неразбиране към "пещерните хора". Така им казвам на онези, дето се шматкат напред-назад с челници и водоустойчива екипировка из всякакви, предимно кални, "дупки" в земята. Историите им изслушвах с внимание, но без някаква съществена заинтересованост. Всеки си има някака страст, хоби. Просто това е тяхното.

Първото ми влизане в пещера. Падна се да е "Ухловица". На 20-тина минути с кола от Смолян е. Нямах някаква предварителна нагласа или очаквания. Сигурно затова и ми хареса толкова много. Красиво е и трябва да се види. Повече думи ми се струват излишни и оставям снимките да говорят вместо мен.

Български хроники

Ден втори на плажа. Откривам, че също като малки дрехи съм израстнала събирането на мидички, заравянето в пясъка, строенето на замъци и други типични детски неща. Всичко това някога съм го носила всеки ден. Някъде се е скъсало, някъде се е протрило, а друго се е запазило. Всичко вече (о)станало малко е надлежно сгънато, нафталирано и оставено на съхранение в моя виртуален таван. Предстои да бъде отново в ежедневна употреба при евентуално появяване на следващо поколение наследници на рода.
На плажната хавлия довърших поредната книга на Стефан Цанев "Мравки и Богове [Хроники на ХХ век]". Преди това бързо бях глътнала "Български хроники" - първа и втора част. Предстои излизането на трета, която очаквам с нетърпение. Преживявам една спонтанна и неочаквано възникнала любов към историята с вкус на патриотизъм.
Срамно е, но няма какво да се лъжем. Пълна дупка съм по история като цяло. Поглед назад към близкото минало и веднага стават ясни някои от основните причини защо. Първата ми учителка по този предмет беше и моя класна в прогимназията. Споменът за нея е един абсолютно напълно монотонен глас - интонацията в изречението беше на ниво абстрактно понятие. Когато разказваше уроците придобиваше отнесен, невиждащ син блудкав поглед, сякаш гледа през теб. Накратко казано, можеше да приспи и Спящата краставица от едноименната култова приказка, но не и да заинтригува будната ми детска душа. След това в езиковата гимназия срещнах още две исторички. Първата ни изкара само една година. Това беше единственият час, в които 30 маймуни с нарушен хормонален баланс мълчат. Наистина голям авторитет и добър историк, но основно помня някакъв страх и смут между чиновете и нито една дата или събитие. Писахме реферати като полудели, оценките варираха между отличен 3+ за зубърите и 2 с три минуса за назадналите. После дойде една шматка, която освен че беше руса беше и блондинка по душа. Трябва да изпратя протестно писмо на Google Earth, защото са пропуснали да въведат в картата географски понятия като КЕтай, Епония и др. Смях с крива усмивка. Да, грешката е вярна. Тези безумни правоговорни ефекти бяха неразделна част от всеки "урок" по история. Урок е също някак силно казано. Ако си си направил труда да почетеш малко повече, непремено забелязваш нейни съществени пропуски и липси. Ако пък не издършиш, писне ти от плямпането й и решиш да се заядеш за тях, теслата веднага се обръща с острото към теб, скъсявайки дипломата с няколко единици. Веднага си отнасяш някоя "обективна" оценка 4 минус на следващото контролно, а кому е нужно това? Стой си, натискай си парцалите в нейните 45 минути дълбока посредственост и няма какво толкова да го преживяваш. /ignore на един прост, но амбициозен човек, обзет от непрекъснат стремеж да построи въздушни кули от вятър.
Камерата се завърта, кадър с надпис "наши дни". Добрикова жадно разгръща 2 тухли, които в един средностатистически соц образцов дом биха стабилизирали ниска холна масичка с три крака.
"Български хроники" са изключително добри. Стъпили са на множество източници и историческа литература. Бих казала, че не представят нещата едностранно като имам предвид присъщия ни "футболен" патриотизъм - как сме най-великите, а за другите супа.
Това на моменти остро гъделичка историческата ни национална гордост, обаче фактите са си факти. Не може просто да обръщаш глава и затваряш очи, когато нещо е грозно както ако гледаш страшен филм. Да не говориш за него и удобно да премълчиш също не означава, че дадено нещо спира да същестува или че никога не е било. Точно за това - Браво! С много усилия (предполагам) е достигната голяма безпристрастност. Написано е увлекателно без надути фрази като е по учебниците. Първите две части на хрониките обхващат периода от създаването на българската държава до освобождението от турско робство. "Мравки и Богове" е общо взето литературния прочит на предстоящата трета част, посветена на съвремената ни история. Разказва за 3 поколения - баби и дядовци, родители внуци в един Малък град. Как те живеят, какви са техните разбирания, мисли, чувства на фона на войни, промени, преврати... И в трите книги е отделено специално място на религията, което ме връща към един пресен спомен от миналата седмица. В село Смилян, гушнато дълбоко в чудните планини на Орфей, на една и съща улица от двете й страни точно една срещу друга са църквата и джамията.

Звезди

- Колко са далече звездите?
- Един поглед.

Смолян. 5 дни вкъщи са си 5 дни вкъщи. Наистина няма друго такова място.

Разходка из центъра и краката сами те завеждат до Планетариума. Той е моята мансарда на последния етаж - един прозорец към безброй звезди. Там винаги се потапям в едно безвъзратно отлетяло минало и детско време. Не се натъжавам. Дори няма носталгия и не ми липсва, защото е пълноценно преживяно. Просто ми е хубаво, че го е имало. Не мога да го обясня или разкажа. Трябва да си бил там. То е част от теб и ти от него. Завинаги те променя.

Невероятно, но факт! Сеансът от 15 часа не беше традиционното "Пътешествие в Космоса", на което съм се наслаждавала над 40 пъти. Само "Боен клуб" му съперничи по брой гледания. Новата за мен програма беше изпълнена с любопитна историческа фактология за развитието на астрономията през вековете и променяне на човешките представи за Вселената. Без да се задълбава в много терминология, физика и излишни подробности се представят и различни космически обекти + разказ за Големият взрив, последващо образуване на галактики, звезди, планети и прочие.

На практика менделеевата таблица е продукт от избухването на свръхнови - създаване и обогатяване на междузвездното пространство с всички по-тежки от кислород елементи, които са впоследствие ключови за възникване на живот. Милиони (милиарди?) звезди са умрели в грандиозни космически експлозии, за да те има теб. Точно теб. Във всеки има частици звезден прах. Сигурно затова от време на време обръщам поглед нагоре "и вървя към тях и ги разпитвам"...

Геновева е мъж!

Преди минути преживях тази сексуална революция на мивката в банята. Шок! Четири месеца на пълно Zoo затъмнение.

Бяхме оставили зайчето под топлите грижи на една приятелка за отпуската. Някак си не върви да го разнасяме 2 седмици из цяла България, а и още не е 18г., за да се гледа сам.:)

След процедурното измиване на клетката, смяна на триците и зарежданане с храна, решавам да му измия лапичките и муцунката. От любимите му песни в репертоара е да си свърши всички отходни дейности и нужди в купата за храна и после да седне отгоре. Положението се засмърдява, а крачетата му недвусмислено се жлътват. Къпането като цяло май му харесва... Винаги стои кротко, не буйства и сам се вре под водата.

Та така. Докато му сапунисвахме лапичките "лъснаха" някои типични мъжки атрибути.
Генади или Геновева - оказа се вярно - като порастна само си избра!:)

Мхм!
Ну зайец, ну погоди!

Here I Go Again

Мисля си как/откъде да започна след толкова време на не-писане и на първи асоциации ми изниква Ачо и Алби на последния рожден ден на Янев в Девин. Разказваха как майката на техен колега го поучавала за живота от нещата - как преди да каже нещо да определи 1) дали ще е интересно за някой, 2) дали ще е полезно за някой и 3) дали има смисъл. Ако не отговаря на нито едно от изброените, просто да замълчи.

Чудейки се, стигнах до идеята за "Разделяй и владей". Повече първото, отколкото второто. Няколко post-а вместо един с размерите на "Война и мир".

В крайна сметка обаче всичко е субективна преценка и в настоящия блог-случай може да се реши и еднозначно с горен ляв клик на Х-а.

Решения

Решенията, които са променили живота ми най-много, съм взела напълно спонтанно. Или поне така изглежда на пръв поглед. На някакво подсъзнателно ниво обаче има някаква сериозна мотивация. Причини. Те не винаги са били разбирами за другите и често са били подценявани, а дори изглеждали нелогични, но това е въпрос до човек и приоритети. Тук може би се разминавам с нормалните и общоприетите, но не може да се каже, че е повод да се тревожа, че не съм като тях.
Много отдавна родителите ми са ме оставили да правя сама своя избор. Майка ми и баща ми не са одобрявали какво правя в голям процент от случаите и въпреки това не са налагали мнението си. Ще ме посъветват, ще ме подкрепят, но няма да ми кажат какво да правя. Прекарали сме доста часове, обяснявайки им, че няма да са винаги до мен да ме предпазват от лошите неща в живота и че няма да ми се случват само хубави. Ако те ме "закрилят" непрекъснато няма да имам развито чувство за защита и справяне с проблемите. Казват му горчив опит. Всеки сам трябва да се убеди, че морето е солено. Така на приказки само - някой да ти разкаже - не става. Как иначе ще разбереш какво е море, колко е дълбоко и дали е хубаво на вкус. Ако родителите на твоите родители са били властни и контролиращи живота им в голяма степен, много вероятно е да изпиташ същото на свой гръб. А може и не. Както при мен. Аз знам, че ще възпитавам моите деца по същия начин.
В гимназията ни караха да пишем есета за хора, които са наш "role model". Винаги ми е било адски трудно, защото съм харесвала и ценяла определени качества в даден човек, но не и всичко в него. Нямало е някой, за който да кажа - това е, на него искам да приличам 1 към 1 или да се идентифицирам с него. Искам само да мога да бъда себе си.
В един малък град, в който живея сега, това доста често е повече от трудно. Има някакви ненаписани закони, срещу които не можеш да вървиш дълго без да си счупиш нещо. С четири валета на всичко коз и под ръка пак може да си вътре. Факт.
Разбирането и осъзнаването са две крайно различни неща. Разбирах прекрасно, че идвайки тук ще ме приемат не като Ваня, а като приятелката на Георги. Да го почувствам обаче е като удар с мокър парцал. Боли. Все едно трябва да се боря, за да получа самоличност. Очаквах го, но не и в такава висока степен. Отношенията ни са достигнали такава степен, че да сме едно цяло. Но това е друго, не е "обществено" или "социално", няма нищо общо с интимността и връзката между двама души.
Да сме в стандартната ситуация. Примерно имаш ново гадже, към което първоначалните намерения са много над one night stand. На първите срещи се уточнявате кой какъв е и за какво се бори, дали имате някакви крайни несходства в характерите. След това идва историята - предишни връзки, причини за раздяла и да стане ясно дали те все още са фактор. При успешен финал идва запознанството с приятелите му/й. Ключов момент - дали са ти приятели или приятели-приятели. В първия случай ще си натиснат парцалите, а във втория или ще ти кажат 'супер е ( = имаш моята благословия и одобрение, хайде сега целувай ръка)' или 'WTF?!'. Те не са хормонално обременени и им липсва любовното заслепяване и идеализиране и затова до голяма степен можеш да се довериш на преценката им. После придобиваш временен статут на "неговата/нейната". Колко дълго време ще си така зависи. От теб и от тях. И най-вече какви решения вземаш. Зад всяка дума или действие стоиш точно ти. Като личност. По някакъв индиректен път те се приписват и на твоята половинка и в следствие той/тя носи също отговорност. Заедно. Като едно цяло.
Самосиндикални "отцепки" не фигурира в менюто на страницата след аперетивите и топли мезета. Не съм привикнала да разсъждавам така и да се замислям над тези неща. Обаче тук се блъскаш челно със затворено и консервативно общество. Толерансите в поведението са с точност до 4-тия знак след десетичната запетая. Няма много място за мърдане или тежки маневри на полусъединител. В бонус получаваш критичната преценка на подтиснати хора, които се чувстват "нереализирани" в 16 часа от денонощието през които не спят. Суровата им критичност е предизвикана от въпросното "нерелизиране". На пръсти се броят тези, които гледат само в собствената им паница и не поглеждат дали на другите са им сипали (незаслужено?) повече. Поради това започва едно дебнене и дребно интриганство. Кой, какво, кога, защо, с кой...
А точно това ме смачква. Тъжно е, че не могат да се почувстват щастливи с всичките неща, които имат и са постигнали дори и да са много. Ако друг има или си позволява повече (според тях) дори бил и той нещастен е причина за порой от мрънкане и недоволство.
За да сложа тук точката на този пост, трябва само да кажа, че не съм сигурна дали изобщо ще мога да "го преживея" всичко това, но имам вярата, че ще успея. Въпрос на време да се види силата на волята.