За детето.

Сещам се за онази (вече) досадна песен на Уикеда за любовните трепети на лирическите герои Пантелей и Мариана + несгодите им из СГТ /софийски градски транспорт/. И ни в клин, ни в ръкав - "О, първи юни е денят на детето!". Хубав ден, слънчев, с вкус на захарен памук. Зоологическа градина. Предполагам, че в най-лошия случай ще заменя памука със сладолед или торта. Генчето /този луд заек a.k.a Геновева/ така или иначе е с APM като за 2/3 зоопарк.

При все че съм на път да се присъединя към клуба на ретро-мадамите (след има-няма 6 месеца ще стана на 25!), с ръка на сърцето и гордост в очите мога да кажа, че съм си все още едно голямо дИте. (Грешката е вярна. Така си го казвам аз по мой смолянски начин.:)

Майка ми ми се обади преди няколко часа, за да ми честити празника. За нея дори и на 80 ще бъда дете. Но е важно какво е отвътре и можеш ли да го запазиш, независимо през колко ла*на трябва да преминеш. Аз съм абсоютната глезла в това отношение. Съдбата е била щедра към мен. Безгрижно и щастливо детство, когато много проблеми са ти спестени.

От няколко часа насам си представям идеалната почивка за днес след работа - няколко километра разходка с колелото, зелена поляна с жълти цветя, гледам синьото небе и за нищо не мисля...

Снощи за първи път бях на тестове на очила за нощно виждане. Не ми стигат думи, за да опиша. Просто трябва да се види...

Update - later