Разни...

Преди няколко дни ми откраднаха телефона. ГСМ-ът си беше типичен женски каприз от където и да го гледаш - хубав дизайн, розов(!), мр3, камера, дамски календар, шопинг лист, калории, диети, щуротии... Чувствам се повече емоционално ограбена, отколкото 500 лева назад за някаква дрънчалка. В крайна сметка, това е само телефон - ще си купя нов. Обаче загубих много смс-и, снимки, клипчета със сантиментална стойност. Това не може да се измери във валута, не струва пари... About the things you own - in the end they own you.
В тази Fight club връзка и Брат Пит - тази вечер гледах Бандата на Оушън 3. Приятно филмче в недотам приятна компания. Колкото повече време минава, толкова повече не мога да харесам панагюрките - точно обратното. Като първа асоциация - кокошки, като втора - глупави кокошки. Интелектуалните им възможности клонят към нула. От към ляво. Висок процент от "мадамите" живеят в духа на миналия век. Омъжват се преди 20, при първа възможност забременяват от някой брус (нещо като ъпгрейдната версия на селски бек) - тези двете може и не в такава последователност. На 24 вече чакат 2-ро дете. Нямам нищо навъпреки прираста на населението и повишаването на раждаемоста. Обаче цялата тази идея е някак си изкривена тук. Няма някакво непреодолимо желание за семеен живот, а по-скоро има безперспективност. Картинката в общия случай е на 18 годишна кака, която живее на 80 кв.м. с 2/3 от родните й, мързи я да учи още или не я влече по принцип, а ако изобщо работи и не дреме по кафетата по цял ден, ходи на доста мизерна работа за има няма 150 лева. Няма за какво да си говориш с тях освен за памперси и какво е яло детето им за обяди и вечеря последните 2 седмици. Интересуват се от живота на другите повече от техния собствен и клюките в едно с интригантството са основно занимание и развлечение. Не мога да кажа, че са добри хора с добри сърца. Прекалено завистливи. Всички без изключение притежават необяснимо чувство за превъзходство и самочувствие на ботсвански принцеси. Кофти тръпка. Изгубена кауза и изгубено време. Придържам се към стратегията "минимална комуникация за минимални психически увреждания на психиката ми". Към нястоящия момент работи успешно. Вече все по-рядко се дразня, просто не им обръщам внимание. Единствено днес ми беше по-трудно да вържа на каишка напиращите думи и емоции... Спестих няколко брутални откровености на една 19 годишна кифла, която според статуса на косата и количеството използван дездорант, се е къпала някъде около Гергьов ден. Миналата година. Била е на обучение в Германия близо за месец и 1/2, но швабския е на ниво Их бин Фюти. Владеенето(?) на английски е съизмеримо със знанията на седмокласник. Пита ме директно - "Справяш ли се с английския?". Идва ми да кажа: 1. Уча го от близо 13 години. 2. Завършила съм езикова гимназия. 3. Имам оценка 4 от 5 на устен изпит за кеймбридж профишънси. Простичко отвръщам, че се справям с езика, за да я успокоя, че ще разбирам германката, която е с нас. В заведението бях "приятно" мълчалива. Досадни са ми тези разговори, всеки път едно и също - 1ви път в БГ, ракия, шопска салата, нашата бира, тяхната бира, работа, времето... Бла, бла, бла... Мадамата иначе е ведра и не се вписва много в представите ми за Бронхилде, сиреч големи цици, може да носи 6 халби от по литър с една ръка, лунички и дебели руси плитки, загащени панталонки с размерите на двуместна палатка, обгръщащи знойното й тяло. Твърде малко "познанствено" време и/или липса на градуси в настроението, за да преминем към по съществени разговори за вселената и всичко останало. Кифлата нямаше никакви проблеми с това. Изобщо. Желанието й беше да се самоизтъкне колкото се може повече и на моменти се усещах в разгара на "кой е по- по- най-". Не ми пречи. Аз нямам да доказвам на никого нищо, само и единствено на себе си. Не си падам по участия в организирани или импровизирани състезания по повдигане на гъзоакции. Също не плащам и данък обществено мнение и ми е трансвагинално какво си мислят за мен... Може би трябва да ми пука повече, защото един друг мой избор определя да живея сред тези хора. Обаче Смолян си е Смолян.