4 и 1/2 почивни дни

Сутрешно кафе, без цигара. Трудно. От 4-5 дни водя кървава битка с цигарите и от време на време давам някоя жертва. В най-добрия случай успявам да изпуша само 2 за деня, което оценявам високо - преди бяха почти 2 кутии. Всяка цигара е последна. В последствие - предпоследна. Стискам зъби...
Почивката беше доста добра, на ниво, емоционална. Още на 23-ти следобяд запразнихме. Малко багаж, колата и към ПЗ на бал - завършването на Василена. Много хубаво. На моменти дори носталгично. Не ми се прииска да го изживея отново и пак да бъда на 18. Каквото беше, беше - чудно хубаво. Сега нещата малко са се променили - 5 дни грим, причрски, Ауди А6 и "стани ми дама на бала" (не мога да не се сетя за Боби Турбото!!!). До този миг се съмнявах силно в достоверността на изказването, че по-хуабви от ПЗ мадамите няма - и като качество и като количество. // Да отидеш на кафе в ПЗ и да отидеш да помълчиш са със знак за равенство в Нов БГ синонимен речник. Гледаш жените там и мълчиш... На "часовника" най-хубаво се мълчи.:)// Толкова мерцедеси, аудита, джипове-мипове и т.н. на едно място трудно и в централна софийска улица можеш да видиш. Лудница... Едно, две,....осем, ...ЕДИНАЙСИ, ДВАНАЙСИИ... За-вър-ших-ме!...
После се дигнахме към София на рожден ден на Ели. Много хубаво си изкарах - видях се с любимите ми анимационни герои, разтъжихме се, пихме, пяхме, танцувахме(!това е парчето! - много, много и люта чалга...), пак пихме, а после както в добрите стари времената припаднах и поспах няколко часа:). Благополучно към 6 сутринта пристигнахме у Ирина, където се насладихме на кратка, но спокойна почивка. Направихме разходка по центъра, видях се със съквартирантиЧИ на следобедно кафе. Посъбрах пак малко багаж, най-мъчно ми е за пъзелите, които трябаше да събера в кутии...
Минахме през Метро. Вече имам колело. Най-хубавото + задължителните аксесоари:
анти-вибрационни ръкавици, каска, звънец(с картинка на зайче отгоре:), ключове, туба за вода, заключващи механизми.
25-ти беше като 23-ти - отново бал, само че на Слави. Изпратихме го и него както си трябва.
В събота сутринта потеглихме за Батак. Два чудно хубави дни край язовира. Дори аз улових няколко риби(едната, която хванах беше болна - аз съм си аз - от толкова много вода и толкова много риба в нея на мен ще ми клъвне тази дето нещо е шашава). Четох книжка /от София си купих "Последен патрул" на Лукяненко/, разхождахме се много. Ще излъжа ако кажа, че съм се пекла на слъце. Болезнената истина е, че заспах "на плажа" на язовира и изгорях прилично... На такива места като Батак времето е спряло. Невероятно спокойствие. Всъщност времето не е съвсем спряло - просто по всяко време е ракиено
време.
Случи ми се нещо странно. По любовните стихотворения казват "идваш в съня ми неканен" или нещо близко до това... Събота срещу неделя, когато спах там, сънувах и сякаш аз бях в нечии друг сън.Може би трябва да оставя книгата за няколко дни. Или ракията.