St. George

Тази сутрин ставам по първи петли. Някъде към 10, 10 и нещо. Статус - реанимация, след 3 дневен алкохолен делириум. Храна и вода за зайчето, силно кафе за мен. Започвам качвам снимките от Гергьов ден в он лайн албум+коментари. Любопитните да погледнат тук.

Кратко резюме на последните дни.

Петък, 8 без 15. Едва успявам да си отворя едното око. Удивително бързо - само за някакви си 45 мин, успяваме да се изкъпем, да съберем багажа и да сме на път за ПЗ с двете коли. Събуждащо кафе, сладки приказки и приятната компания на Вики и Рада, докато VW4 мине през сервизно обслужване. След един хубав обяд в центъра, минаваме по магазините за подаръци за имениците. По кафетата срещаме Иван (а.к.а. Пандиза), който чака Владимир от зъболекар, за да ходят да пекат агне. Срещаме се с Асен близо до Тортата и отиваме да вземем Лили и Весо от гарата + Сагата. Следва пазаруване в Била & салати от пазара. Колата ми успешно пренесе всичкия 20кг. зарзават + 18 галона бира и несметни количества ракия до Цигов Чарк. Паркираме пред вилата, но домакините са до Велинград. Докато ги чакахме около 20-тина минути, вече бяхме 3 галона бира назад. Киро, баща му и Мери дойдоха и не след дълго - "иедение и пиение" х 2. Започнахме към 6 следобед и приключихме в 6 сутринта. Такива дванадесет часови маратони, без ставане от масата, на една ръка разстояние с много ракия са уникални. Подкрепленията - Ицо, Кръстьо, Галя, Маргитин, Ачев и Илиан дойдоха малко по-късно, но бързо наваксаха. Агнето по хайдушки, печено в дупка беше номер 1.
По последни спомени от събота сутрин знам, че играхме 1 игра белот като разигравахме колите и приказките вече бяха близо до "ти мене уважаваш ли ме?", за нещата от живота и за живота от нещата. Маргитин ни хвана за слушатели и разказите му бяха по теми от казармата, усещане за жена - накратко Джони Браво може студена вода да му носи. 4-5 часа сън и пак чак до мрак. Направихме една кратка едночасова отрезвителна разходка из Батак за пазаруване. Компанията се промени леко, едни си тръгнаха други дойдоха. В 11:59 имениците се изнизаха тихо по терлици под бойните заплахи от къпане с градинския маркуч. Известно време се търсиха и криха из гората, но после както си му е реда ги понамокриха и продължихме с пиене, песни и танци на народите. Понапих се доста, въпреки че пих само до 4 сутринта. На следващия ден трябваше да съм в стояние да карам и да не се пребия някъде по пътя. Това обаче не означава, че и другите в региона са били така. На връщане, при минаване през Пещера една червена ретро лада спря на 2 см от задната ми броня при ограничение на скоростта 20 км/ч и легнали полицаи през 3 метра. Минахме през Батак, едно хубаво кафе и гости у Лили. Преди това закуската и малко чист въздух подейства добре на натежалата ми кофа. Отново хапване и пийване, но в семейна атмосфера. Минахме през една "бай муангау" автомивка и след едно кафе време потеглихме към Панагюрище. Тук се връщам към началото на настоящия пост - реанимация. Пълен релакс и пълноценна почивка. Зайо беше оцелял самичък 3 дни без мен съвсем успешно. Изглежда сякаш е станал малко по-голям и по-дебел, но е все така сладък и гушав.:)