петък, 13 март 2015 г.

Сънувам те

Толкова са реални в усещанията сънищата ми, че като се събудя се чудя дали наистина не е било. В някаква паралелна вселена. Примерно.
Сънувах, че бяхме в къщата на село. Сякаш дядо ми искаше да ми каже нещо. Почина на 12-ти март. Обадих се на братовчедка ми, споделих...
Даде ми едни пари, които каза, че са от дядо и трябва да разделя - на мен, на Мима и Дора. Пуснах тото.

четвъртък, 12 март 2015 г.

Първата зима

Петя няколко пъти ми беше казвала, че най-страшно е първата зима. Да мине. А мине ли... Бях се подготвила и настроила, но не очаквах, че ще е ЧАК толкова зле. Изперквам. Не съм на себе си физически и психически. Излизаме поне за по час всеки ден, но това не променя съществено положението.
Събирам се и намирам енергия, за да ходя на аеробика два пъти седмично. Не пропускам, ходих дори болна и според мен спортът помогна, за да се преборя по-бързо с хрема и гърло. Ако се бях залежала, можеше и повече време да откарам. Хубавата новина е, че се оправих, а лошата, че Ева започна да точи сополи. Поне се кефи на пръскалото за нос Стеримар. ;)
Дупката е голяма. Емоционална. И не само. На моменти започвам да се съмнявам, че все още мога да комуникирам нормално с хората. Пиша доста често във форумите, където сдружих с няколко шемета като мен. Всеки си е с филма и разнообразието във възгледите и децата е толкова голямо, че ми помага да се задържам в час. На моменти ми е непонятно как знам повече неща за бебетата на хора, които никога не съм виждала през живота си, отколкото за децата на най-близките ми хора. А близки ли сме си? Общуваме от време на време по някое време. Всеки забързан, своето щастие, бяга напред...
Логвам наум. Мисли, чувства, случки, състояния. А не знам искам ли да ги помня, да се връщам към тях след години.

петък, 13 февруари 2015 г.

spam

Умишлено оставих спам мейлите. Живеем си заедно от години. Трудно е да кажа добре или зле. Виждали сме всякакви времена. Получавам си ги регулярно, а като се случи да ме забравят от някъде, абонирам се за друго и така...
Така има още няколко секунди, след като си влезна в тъпата поща, в които се радвам, че имам ново писмо. Още няколко мига живее надеждата, че може да не е оферта за почивка на Свети Влас, някакви парцалки или пък ми е важно да си уголемя онова, дето го нямам. Скролвам, прецъквам между страниците и търся онова писмо, дето го няма, не идва и няма да дойде.
Някъде по това време осъзнавам, че всъщност аз съм спамът. Аз съм боклучето за изтриване в нечия чужда поща. Непотърсено, непоискано... Съобщение.

вторник, 10 февруари 2015 г.

No laptop

Официално е - интернет само през телефона и таблета. Зае*ах лаптопа, който отдавна не беше вече лаптоп, в Смолян. Батерията не му работи и е използваем само стационарно - включен към контакт... Дадох го в един сервиз и срещу 20 лева за 2 дни го преинсталираха с уиндоус на български и пакет програми. Чу-до! Спестих време и нерви... Три пъти по двайсИ лева ще дам, ако трябва, но не бих се заела с тази досада. Да, досада. А преди години беше въпрос на мъжка чест и съвсем не на игра сам да си преинсталираш компа... Голяма гордост и драго да натискаш некст и да си въобразяваш, че знаеш какво те питат... То тогава да можеш да го прочетеш и да си го преведеш беше в тоя смисъл на "разбиране"...
Но както и да е. Оставих машинката при майка ми, която все още се бори с научно-техническия прогрес. Обикновено си говорим по 10тина минути по телефона, докато си пусне скайп и осъществим връзка. Трудно й е с таблет, но с лаптопа се надявам да се справя по-добре.
Сега предстоят постове, изпълнени с грешки и не само... Редактирането и писането е отвратно. Просто тези устройства са предимно за консумация на съдържание, отколкото за създаване на съдържание. Обаче съм решила да пиша. Много. Всеки ден. По няколко пъти. Имам нужда от това като въздух. За да се преборя с гласовете и бесовете в себе си. За да смесвам по някакъв начин мислите с чувствата си, макар да са често като олио и оцет. Не се разтварят едно в друго, но заедно са добра комбинация в съответната пропорция...
Още не съм се спряла окончателно на нов модел лаптоп, а и не съм сигурна на 100 процента, че ми трябва такъв. По час на ден или два - не е кой знае какво потребление, за да инвестирам 2к или повече... Ще видим... За сега ми е фаворит еър бук 11 инча - размерите и кг ме блазнят, както и че ще си говори добре с тел и таблет. Ще почакам още малко с надеждата за ретина дисплей на 11ки, ако не - може да помисля и за 13.
Копирах всичко на един WD хард диск и ако вземе, че се смре, ще ми е за мнайсти път. Копирах това-онова из интернет, но... Фалове стават всякакви.
Животът ми, дигитално-романтичен - в пиксели, в байтове, в нова папка, в нова папка(2), в лог, в мейл, в док или тхт... А какви неща избираме за важни - да се пазят... Ако бъдещият Божидар Димитров тръгне да рови в личната ви история с архиви? Какво ще намери?;) Някоя амфора? Някоя маска? Залагам на "един щастлив човек с несдържана усмивка"...

неделя, 1 февруари 2015 г.

Ръководство на д-р Спок: Най-важното за бременността - Марджъри Грийнфийл

Все едно да издам фентъзи книга и за да си вдигна продажбите, да напиша отгоре "Светът на Толкин"... Ами не става... Не е гот... Фактът, че авторът е чел Толкин в гимназията, не означава, че трябва да го изпляска на корицата на книгата си, за да увлече потребителите. Което е лесно в случая - хормонално нестабилни бременни, на които им светва лампа в мозъка, щом чуят СПОК.
Предвид цената, размера и спок-фактора, е много бързо става закупуването на този боклук. Полезната информация не е кой знае колко и сравнително бързо и лесно може да се намери безплатно в интернет. Неприятното е, че с гугъл може да си докараш малко повече филми, отколкото имаш нужда точно на този етап от живота ти - девет месеца бременност. По-добре нищо да не се чете, а просто да се наслаждаваш на моментите.

четвъртък, 29 януари 2015 г.

Уиски

Вече го пия и при мускулна треска... Всичко си лекувам с него. Глава, корем... Ако нищо не ме боли, пак си сипвам - за имунитет, че грип има сега...
А най-много лекувам душата и нейните желания. Наливам й, докато ги забрави... А утре вечер - пак, нали...

неделя, 25 януари 2015 г.

Десет разказа за любовта

Купих си книгата преди 2 години, когато излезе... Сега й дойде времето, а по-добре да не беше идвало изобщо.
Настроението ми е шантаво, сънищата още повече и определено имам нужда от четиво, което да е в синхрон с асинхронното ми аз...
Е, да, ама не... Разказите са идеално зле. Лошото е, че доста хора сигурно ще бъдат подведени да си купят книгата заради имената на авторите.
Изглежда сякаш някой е искал да напечата пари. Пратил задание-тема за домашно на малко по-известните от световно неизвестните, събрал и пуснал в сборник. Трагичен резултат - и качествено, и количествено.

четвъртък, 22 януари 2015 г.

Аз заеквам - Ирина Папанчева

Чувствам се зле. Трудно ми е да повярвам, че същестува толкова отвратителна книга... Още повече се вгорчава вкуса, когато разбереш, че са "усвоени едни пари", за да я има и че всъщност трябва да бъде в помощ на нуждаещи се...
В страни от темата и не съвсем - ето една статия, която ми попадна днес, споделена във ФВ от прителка.

Анабел - Ирина Папанчева

Цялостно впечатление и усещане - малко под средна хубост. Най-вече заради стила, който напомня леко на Перото. И четири точни попадения... Как всеки целува илюзията си за другия... Как душата ни е Ноев ковчег - периодично се наводняваме, и какво избираме да оцелее до следващия потоп... Как сърцето ти е разбито, а моето - закоравяло... Или май-беше обратното... Да, имаше и друго, но го забравих.:)
Книгата определено заминава в чантата с "Дарения", която периодично тегля. При достигане на заветните 5 кг, ще изпратя към едно читалище или ще занеса в някоя библиотека - тарифата на Еконт е една и съща за два и за пет килограма. В случая - и буквално, и преносно, стойността на чантата май не се измени кой знае колко. :)

четвъртък, 15 януари 2015 г.

Почти интимно - Ирина Папанчева

В сравнение с предишна й книга, която прочетох, а и по принцип - тази е пълна скръб...
Съдейки по годината на издаване, изглежда е от ранното творчество.
Ценно в повестта са цитатите в началото на всяка глава, които ме насочиха към потенциално интересни книги.
Има твърде висок рейтинг от три звезди в Хеликон, а в Goodreads, където от скоро започнах да поддържам акаунт, изобщо я няма. Предполагам, че и самата авторка не се гордее особено с тая си творба... Тя е по-скоро тип ученическа тетрадка "мило дневниче, аз съм влюбена до уши в него, а той иска само секс". Трябваше да си остане такава, а да не я пуска за издаване.
Надявам се, че ще успея да издиря другата й книга - Анабел, която очаквам да е значително по-добра и от нивото на Перото...

понеделник, 12 януари 2015 г.

AEG

Купих си сушилня преди няколко месеца. Използвам я почти всеки ден. Рядко пропускам...
Защо ви казвам всичко това? Защото ми идва да крещя с всичка сила - Къде бяхте до сега и защо не сте ми казали, че е толкова, ама толкова яко?!...
Много неща се промениха.
Като за начало, смотах двата сушилника, които местех от стая в стая, в зависимост от това къде най-малко ще ми пречат в дадения момент. Влагата, миризмата и досадата бяха ми дошли до гуша! След определена дата в каледара е почти абсурдно да си простираш дрехите навън в град от селски тип. Всичко се вмирисва на пушек, а като бонус има и прах от безкрайните разкопки и ремонти по смяната на ВиК тръбите в целия град. Прането изглежда и смърди далеч по-неприятно от преди... Та всичко си висеше вътре. На ония разгъваеми бели скари от 12 лева бройката. Не ми пречеха чак толкова много, когато бях по цял ден на работа... При промяна на обстоятелствата - бебе вкъщи, по цял ден вкъщи и мнайсе перални съхнат по мнайсе дни... Не става. Преди да ме застигне някоя алергия или мухълът да почне да избива по стените, награбих кредитната карта и ходом марш към Технополис. Прегледах и Техномаркет в Пазарджик, но се оказа, че е пълна скръб. Ужасно са го занемарили този магазин от веригата там. Пространството е заето от някакви китайски стоки и има две перални на кръст. А първо се обърках и влезнах при китайците... Та се чудех къде попаднах... Но както и да е.
Бях прехвърлила някоя друга тема из форумите, поговорих с приятели във ФБ... И го измислих как ще стане. Трябваше да се справя с липсата на място. Хоризонтално - трудно, а вертикално - много под въпрос. Бойлерът се премести настрани. Джъц-джъц две нови дупки в стената и готово. А сушилнята монтирах чрез специален сет върху пералнята. Разстоянието сушилня-бойлер е точно един сантиметър. Магия.
В момента работят едновременно за 2ри път днес, използвам нощната тарифа.:) Стопявам им лагерите, голяма експлоатация пада...
Освен че се освободих завинаги от сушилниците, освободих време. От мен за мен. Просто местя дрехите от едното в другото.
Няма простиране. Няма събиране. Изваждам и сгъвам в гардероба. Това е. По едно време даже и това почна да ме мързи да правя.
И да, много важно! Спрях да гладя! Просто няма нужда! Дрехите излизат мекички, пуФкави и ненамачкани...
Има и друг бонус - не са ми необходими вече дупликати. Примерно, мнайсе кърпи или блузи... Защото едните са ти за пране, другите съхнат, третите ги носиш... Мога да съм с любимите ми дрехи всеки ден. За около два часа всичко е изпрано и изсъхнало. Между коша с мръсното пране и гардероба разстоянието е незначително като време.
Наслаждавам се на благинките на научно-техническия прогрес и се чудя как съм живяла без този уред до този момент. Сигурно някъде има човечета, които изпитват удоволствие от тази конкретна домакинска дейност, но аз не съм от тях. Смятам, че трябва да се спестява време от битовизми и да се посвещава на приятни дейности. Една приятелка ми каза, че се успокоява и се чувства добре, докато мие чинии. Аз също. Докато пия уиски и слушам как работи съдомиялната. :)

неделя, 11 януари 2015 г.

Перо от пеликан - Ирина Папанчева

Толкова много ми хареса, че почти веднага след като затворих книгата, потърсих и поръчах от Хеликон друга на същата авторка.
Написана е невероятно изчистено и подредено. Нямаше ги ония дразнещи и традиционни клишета, дето те подхващат още от първата страница - за утрото, за слънчевите лъчи и през къде се процеждали... Не, не... Нищо такова!
Съвсем по детски, простичко. Хваща те, докосва те.
Всички страни и гледни точки на една история, на един момент - отрязък от лентата на живота ни. Няма лоши и добри герои. А просто герои. Човеци. Като всички нас.
Странно, но можах да се идентифицирам с почти всеки персонаж. По един или друг начин, в някакъв период от време съм преживяла всичко това. Но едва ли бих могла да напиша толкова хубаво!

Peace!

Откриващ постинг за тази година... Започвам без конкретни резолюции какво (не) искам. Наистина нямам нужда в момента от още един списък с неща, който да държи съзнанието ми ангажирано. Информацията само ще ме натоварва и по всяка вероярност - натъжава. На всички е ясно, че тия работи така не стават. Фитнесът е пълен с хора на 2-ри януари, а само месец по-късно същите тези не могат да си намерят къде са им маратонките. Дори не мога да проброя колко пъти съм спирала цигарите. Не, че сега пуша... Но просто в момента офанзивата с пожеланията ми се вижда доста безсмислена.
Има много неща, които бих искала да променя. И в себе си, и в живота си... А пък за Вселената да не говорим.:) Дали и как ще се случат тея промени, не зная. Обаче имам намерение да документирам процеса.

петък, 26 декември 2014 г.

Малка, мръсна и тъжна - Бистра Величкова

Доста време четох книгата, а някои разкази не успяхава да задържат вниманието. Чета, погледът прескача по редовете и изведнъж се усещам по средата на страницата, а мислите ми хвърчат на някъде другаде - излезнали от времето и пространството. Връщам се пак отначалото и... Така няколко пъти.
Иначе става, не е идеално зле. Има и доста попадения. Но ще мине май известно време преди да прочета Книгата или Книгите с голямо главно К на тази авторка.
Гледах клипче в ютюб - чете свой разказ на Панаира на книгата тази година. Добре, че го направих при прочитането на книгата й. Не ми хареса. Има нещо в нея, което... Не е моят човек. Дразни.

Хлапета - Александър Чобанов

Четох я месеци. Толкова бавно ми вървеше, че още малко назад щеше да тръгне. Междувременно прочетох доста други книги. Като да пиеш айрян - да не ти е сухо и да притикваш...
Купих я, защото беше от "смолянски" автор, а в последствие заради това я прочетох до край. Скучна ми беше... Човекът се е опитал да опише онова вълшебно и специално детство, което сме имали в Смолян и въобще не му се е получило. Останал си е с желанието и до там.
Мда, лагер в Бяла, Толкин, Властелинът на пръстените, звездите, луната, мистиката, Орфей, Евридика, цигарите и алкохолът, училището, любовни трепети... Каквото си е писал и преживял този човек, било е по-добре да си остане в някоя тетрадка там. Нямаше нужда да се издава. Някой, който не е от тук и прочете книгата, ще остане с впечатления, толкова далеч от истината, че просто няма накъде. Но както и да е.
Това ми е третата книга за доста кратко време, в която се споменава По и Гарванът. Другите са Книжарничката и Надзорът на Лукяненко.
Ще взема да се поразровя малко из творчеството на Едгар. Спомените са ми доста бледи.

сряда, 24 декември 2014 г.

Дигитална Бъдни Вечер

Направих си подарък от мен за мен. Моето минало Аз към моето настояще Аз за моето бъдеще Аз.
Намерих дискове със снимки и музика, които смятах, че съм загубила... Хубаво ми е, докато слушам бръмченето на dvd-то... Как се прехвърлят файловете в чисто новия ми външен хард диск.
Ето така се раждат новите клишета - щастието не се измерва в пари, а в байтове. ЕлатЕ повече! ;););)

неделя, 21 декември 2014 г.

Сънувани - Владимир Левчев

Книгата е почти идеално зле. Заради две, три хубави изречения и попадения, нямаше нужда да се издава цял сборник. Съмнявам се, че ще намери много почитатели. Най-близките роднини на автора и някоя друга братовчедка - това ще са продадените/подарените бройки от тиража според мен.
Сигурно ще има и излъгани - аз се подведох се по заглавието и корицата. Нали си имам специално отношение към сънищата... Влияе ми много тази друга реалност...
По-добре ще си похарчите парите, ако купите тетрадка, за да записвате собствените си сънища, отколкото тази книга.

събота, 20 декември 2014 г.

The Hobbit: The Battle of the Five Armies (2014)

Ходенето на кино се превърна в луксозно събитие. За тази календарна година - точно два пъти. Веднъж за Интерстелар и веднъж за Хобит. Положителната страна - когато е толкова рядко, го ценя повече. А и насладата е по-голяма.
Дори някакви руси кифли, домъкнати от гаджетата си в салона, не могат да ми развалят настроението. Мацката обяви, че й е паднала батерията на телефона около 30 минути преди края на филма и съответно с голямо отегчение изкара до края му. Още не бяха светнали лампите, а вече беше хукнала да си ходи... Виж, от другата ми страна бяха седнали баща и дъщеря. Момичето беше на видима възраст 12-13 години. Много ми стана приятно. Както и от факта, че билетите за вечерната прожекция бяха продадени в 12 часа на обяд. Купих си един от последните три... И само млади хора. Едни такива... Напомнящи ми за мен, за нас, за всички... Преди 15 години... Когато четях книгите и... Да...
Резюме на филма не ми се прави. Каквото и да ви кажат, ако сте фен, така или иначе ще го гледате. Има си своите WTF моменти, но само заради "орлите" на Билбо мога да ги преглътна всичките.
П.П. Снощи като се прибрах вкъщи, моят малък хобит Ева беше дигнал левъл. Научила се да отваря шкафовете. Днес всички са вързани и обезопасени... Трите армии - баба, дядо и прабаба изглеждаха крайно изтощени.:)

Патрули: Училищен надзор Кн.1 - Сергей Лукяненко & Аркадий Шушпанов

Направо си е традиция да се чете Лукяненко през декември и то в Смолян. Грабнах книгата още топла от книжарницата и за няколко дни я ометох. Сега се разхождам из улиците и си мисля с кого се разминавам - с Хора или с Различни? А аз каква съм?:) Междувременно си правя филми в моя собствен Сумрак. Не е много трудно да произвеждам мащабни кинопродукции на фона на невероятните ми сънища напоследък. Силата е с мен.:)
Преди да завърша книгата се подлъгах да прочета ревюто на Копо, в което имаше малко спойлери, ама... сама съм си виновна!
Колкото до менторите по литература - поне в моя живот, никога не са били само това. Специално използвам тази дума, защото от даскалите в училище нямам особено добър спомен.
Не бих казала, че чакам с нетърпение продължението. А ако ме удари силно абстиненцията, ще посегна към "Беловата", за която всички споделят, че е доста разочароваща.
П.П. Да се чете и слуша с DDT... Има нещо типично руско, тъжно... Което всеки път излиза от тия книги, макар и в различна степен...

сряда, 10 декември 2014 г.

Аз преди теб - Джоджо Мойс

Изобщо не беше книгата, която очаквах. Такива романи съм чела в седми клас. Или по-рано. Може би с по-добър превод. Много се дразня и ми бъркат не знам къде, когато прочета "патетичен", когато очевидният смисъл е "жалък". Умирам си.
Реклами от рода на "задържа в британските класации за бестселъри в продължение на 350 дни" вече са с още по-малка тежест при формирането на решение за покупка на книга.
Положителното в цялата работа е, че се насочих към четене на чужди автори само на английски език. Поне в амазон може да прелистиш книгата, за да решиш ще купиш или не. Обикновено предлагат 30 и повече страници, които са ми напълно достатъчни...
Та... Прочетох я тия дни, не е кой знае какво. Като сълзливо, романтично филмче, което обикновено жените гледаме, когато мъжете ни не са наоколо. Завити под дебело одеало, навлекли грозноват, стар анцуг и шошони, защото е зима - навън трупа снежец, студ на кутийки, а пък вкъщи - топло и уютно.
Клише до клише, както и драма до драма... Направо ми е мъчно за тия британки на острова. Момичета, елате за малко на ПОЛУострова. Може и да влезнете в крак и да заживеете живота си. За разнообразие.