вторник, 10 февруари 2015 г.

No laptop

Официално е - интернет само през телефона и таблета. Зае*ах лаптопа, който отдавна не беше вече лаптоп, в Смолян. Батерията не му работи и е използваем само стационарно - включен към контакт... Дадох го в един сервиз и срещу 20 лева за 2 дни го преинсталираха с уиндоус на български и пакет програми. Чу-до! Спестих време и нерви... Три пъти по двайсИ лева ще дам, ако трябва, но не бих се заела с тази досада. Да, досада. А преди години беше въпрос на мъжка чест и съвсем не на игра сам да си преинсталираш компа... Голяма гордост и драго да натискаш некст и да си въобразяваш, че знаеш какво те питат... То тогава да можеш да го прочетеш и да си го преведеш беше в тоя смисъл на "разбиране"...
Но както и да е. Оставих машинката при майка ми, която все още се бори с научно-техническия прогрес. Обикновено си говорим по 10тина минути по телефона, докато си пусне скайп и осъществим връзка. Трудно й е с таблет, но с лаптопа се надявам да се справя по-добре.
Сега предстоят постове, изпълнени с грешки и не само... Редактирането и писането е отвратно. Просто тези устройства са предимно за консумация на съдържание, отколкото за създаване на съдържание. Обаче съм решила да пиша. Много. Всеки ден. По няколко пъти. Имам нужда от това като въздух. За да се преборя с гласовете и бесовете в себе си. За да смесвам по някакъв начин мислите с чувствата си, макар да са често като олио и оцет. Не се разтварят едно в друго, но заедно са добра комбинация в съответната пропорция...
Още не съм се спряла окончателно на нов модел лаптоп, а и не съм сигурна на 100 процента, че ми трябва такъв. По час на ден или два - не е кой знае какво потребление, за да инвестирам 2к или повече... Ще видим... За сега ми е фаворит еър бук 11 инча - размерите и кг ме блазнят, както и че ще си говори добре с тел и таблет. Ще почакам още малко с надеждата за ретина дисплей на 11ки, ако не - може да помисля и за 13.
Копирах всичко на един WD хард диск и ако вземе, че се смре, ще ми е за мнайсти път. Копирах това-онова из интернет, но... Фалове стават всякакви.
Животът ми, дигитално-романтичен - в пиксели, в байтове, в нова папка, в нова папка(2), в лог, в мейл, в док или тхт... А какви неща избираме за важни - да се пазят... Ако бъдещият Божидар Димитров тръгне да рови в личната ви история с архиви? Какво ще намери?;) Някоя амфора? Някоя маска? Залагам на "един щастлив човек с несдържана усмивка"...

Няма коментари: