сряда, 23 септември 2015 г.

Кратка повест за срама - Ангел Игов

Корабът-майка. Най-точното определение за външния ми вид в момента. Нося се бавно и тежко в пространството... Нещо съвсем очаквано за бременност в 25-та гестационна седмица.
И така на път за вкъщи след обедно кино онзи ден в Смолян, акостирам в книжарницата на Сиела за кратка почивка.
Продавачката се ентусиазира като ме видя на вратата. Скокна от стола, затваряйки с в движение някакви прозорчета на компютъра и висна до мен с готовност и желание да ми помага. Обясних какво търся за детето, а също и че бих искала да взема нещо за себе си.
След като прегледах детските рафтове и Ева не я огря, започнах търсенето от-мен-за-мен. Почти ми омекнаха коленете, когато момичето ми предложи "новата на Елиф Шафак"... Ами... Не... Благодаря... Мислено отбелязвам колко лесно се поддаваме и робуваме на стереотипи. Как лепим етикети. С определения. С цени. Дори не ме попита какъв жанр предпочитам. Директно ми я набута в ръцете. Поглеждам се отстрани с чужди очи. Жена, години 30+, бременна... Скучаеща домакиня, може би? Кофти тръпка. Продавачката също се сконфузи. Явно не съм преглътнала достатъчно бързо физиономия възкисел лимон, та се юрна още по самоотвержено да ми помага и угажда...
В крайна сметка си тръгвам с книга на Ангел Игов. По същото време четях друга негова. Допадаше ми стилът му на писане, а и беше намалена от 10 на 5 лева. Оказа се, че и толкова са му много. Липсва му нещо на това момче. Има много потенциал и все пак не успява да изплува...
Позволявам си да копирам според мен едно доста точно ревю от Goodreads на Slightly Critical:
Не че е много лоша, но не е и хубава. Добре написана, лесно се чете, плъзга се, явно борави с езика с лекота, но ужасно многословна. Дълги предълги изречения, в които запетайките спокойно можеха да са точки. Но това не е най-големият проблем, въпреки че е досадно - проблемът, според мен, е че текстът твърде много се старае, насилено ми звучи на много места; и философските съждения и абстрактно дълбокомъдрени фрази са по три на ред. Това страшно натежава и дразни, но освен това оставя текста да се плъзга по повърхността на есеистичните разсъждения, без да навлезе в дълбокото на романа.
А в изграждането на персонажи е още по-зле - те на практика не съществуват, само някакви имена, които няма особености, характер, предимства и недостатъци, или дори действия, а само безкрайни мисли, които изразяват по един и същи начин. Гледната точка постоянно се колебае, но не изглежда това да има някаква фунцкия в романа, освен да инжектира авторовото мнение тук и там. Разочароващо е, защото романът не е разказ и се нуждае от персонажи - развити, доминиращи и задаващи действието персонажи. Прекалено дълго есе с елменти на разсеян разказ =/= роман.

Подробно описание за какво иде реч в книгата в Култура, с което може да се запознаете и да си спестите 198 страници и някой друг лев.

Няма коментари: