петък, 4 септември 2015 г.

Всичко се решава преди детската градина - Масару Ибука


Почти нищо, да не кажа нищо, ново не научих от тази книга.
БГ бабите биха били потресени, но те са така по принцип с всичко, отнасящо се до отглеждането на деца.
Евентуално някоя по-консервативна мама би могла да "чупи гипса" и да повдигне малко похлупака, с който задушава първородното дете... До гуша ми е от тея родители, направо ми се повръща. Подтичват след отрочето и му намилат - ще паднеш, ще се удариш, ще си потрошиш главата/зъбите/ръцете/нещо-друго, малка си, не можеш... Изобщо децата свикват да живеят в страховете на родителите си още преди да проговорят или проходят. И така 20 години по-късно, когато им кажеш на същите тия деца да вярват в себе си е... Някак вече наистина късно.
Четейки книги за родителство и за възпитание, всъщност разбирам и научавам повече за себе си - каква съм, защо съм такава и връщам лентата назад с горчиви спомени от моето детство.
Понякога ми е трудно да си държа езика зад зъбите, както и да овладявам ръката, която е по-бърза от мисълта... Но се усъвършенствам. Децата са добри учители.

П.П. Книгата е издадена за първи път през 1977 година... Току виж, 50 години по-късно, българските деца, бидейки отглеждани повече време от българските майки и бащи, отколкото от българските баби и дядовци, донесат положителната промяна в света, за която Ибука говори в края на книгата... 

Няма коментари: