петък, 10 април 2015 г.

Калуня-каля - Георги Божинов

Една от причините да избягвам дълго време книгата, въпреки възторжените отзиви е, че се рекламира като "шедьовър за Априлското въстание". Да, шедьовър е. Ама няма нищо общо и подобно с въстанието.
Не си падам по историята, исторически книги... Сигурно, защото обичам да правя своите собствени грешки, а не да чета за чуждите, които да ми служат за пример. Така живеят щастливо глупаците. Нали?:)
Не помня дати, ханове, царства... Знакови неща от българската история. От някоя патриотична партия направо биха ми опаковали багажа и към Терминал 1 или 2... Но зазубрянето на факти не е признак или мярка за родолюбие, поне според мен.
Книгата ми донесе Цецо преди няколко месеца, а аз пък му върнах жеста с бутилка 15 годишно уиски, което не беше опитвал. Всекиму според нуждите и желанията... :)
Та така. Прочетох отдавна, но сега има време и възможност да пиша за нея.
Хареса ми много, езикът на автора е невероятен! Освен всичко друго, върна ме и в детството - на село, при дядо и баба...
А героите са толкова истински и живи. Нито добри, нито лоши. Просто човеци - със слабости и страсти.
Рядко му се получава на някой да рисува картини с думи, които миришат на мащерка, кантарион, гора, прясно окосена трева... И ако се заслушаш, чуваш звънците на стадата...
Любовта, страстта, копнежът и всички онези тръпки, които замайват главата и подкосяват краката ни, не са само запазена марка на младостта. Могат да ни навестят във всяка една възраст. И могат да са толкова истински и бурни, че да стигат за два живота, не за един. А когато някой успее и да го опише толкова красиво и вярно като Божинов, направо ги обрича на безсмъртие.
Върнах на Цецо книгата, за да може да я прочете и той. Купих за личната си хартиена библиотека 5-тото издание, което с радост бих заела на приятел или подарила. Истинско бижу!

4 коментара:

М. Атипов каза...

Не искам да изглежда като упрек или някакво преднамерено заяждане, но този текст според мен стои встрани от полето на критическите текстове. А до колкото разбирам, този сайт е за това или бъркам? Ако наистина е така, един сериозен критически текст не може да си позволи пристрастност, не може да си позволи да съдържа някакви лични истории, относно получаването на книгата от "Цецо", не може да има и някакви предпочитания за вкусовете на пишещия този текст. Затова съм на мнение, че има нужда от пренаписване и по-голямо внимание относно поетиката на автора, инструментариума, който е използван в книгата, заедно с това и малко анализ. И всичко това, ако мине през един обективен и аналитичен поглед, наистина би се получил истински критическите текст. Пак казвам, не правя този коментар, за да давам акъл или да се заяждам, изказвам мнението си, защото все повече текстове, написани по тази формула, започнаха да се появяват, а това трудно може да помогне на българската критика. Ще си позволя и да препоръчам списание "Страница", където наистина може да се види всичко, за което говоря, в пълен и чист вид. Ще се радвам да получа някакъв отзив относно коментара си, благодаря!

Стоян Христов каза...

Разбира се, че ще получите отзив, и от моя страна той ще бъде безкрайно спонтанен:
:D:D:D:D:D:D:D:D
Чичка, точно от това имат нужда блоговете за книги - от субективни и пристрастни мнения. И колкото повече, толкова по-добре.:)

пп
Разбира се, по преценка на домакинята този ми коментар преспокойно може да бъде пратен в небитието.:):)

М. Атипов каза...

Спонтанността понякога е хубаво и полезно нещо. Но само понякога...
Имам въпроси и към Вас. Защо решихте, че съм "чичка"? Ако съдите от стила на изразяване и начина на мислене, то тогава изхождате от предразсъдъци, а не от реални факти, което е хубаво, но само понякога. Обикновено е в случаите, в които някой иска да предизвика впечатление у другиго. Кое всъщност Ви разсмива в коментара ми? И още нещо, което отдавам на предварителните подбуди, с които сте тръгнал да пишете коментар. Никъде не говоря за нуждата на блоговете. Говоря за нуждите на Литературата (специално българската), обхващайки нейната критическа област специално. Говоря за Критика! Пристрастните мнения не са критика, а реклама. Тя от своя страна е с бизнес и маркетингова насоченост, което е извън обхвата на литературата (приемайки известните нейни условности). В този ред на мисли, все още не виждам отношение конкретно към коментара ми. Поне реакция, че авторът на текста, който е причината за него, е видял и разбрал написаното.

Ylith каза...

Привет!
Обикновено получавам имейл, когато някой реши да публикува коментар тук, но този път не се получило. Отговарям със закъснение...
@М.Атипов
Блогът е от мен за мен (предимно), както от мен до моите приятели (евентуално). Ако по някаква случайност е полезен или интересен на други хора - чудесно.
Изобщо не се стремя да създавам литературни критически текстове, а точно обратното - да избягам възможно най-далеч от тях...
Съгласна съм със Стоян - мненията трябва да са субективни и пристрастни... А колкото повече, толкова повече.:)
Фазата с писането на единствената възможна "литературна критика" я преминах след седми клас на курсовете по случай кандидатстването ми в гимназия. Отвратила съм се с темите от вестник Рики-Кандидатгимназист, които за мое огромно съжаление, учителката продължи да ни диктува в час и след като ме приеха...
Може би имате много последователи на Вашият книжен блог - http://podliniq.blogspot.com/
но на мен определено не ми допада и ми навява твърде много спомени от едно време, в което за малко да ме откажат съвсем от литературата...