Боже, трябва да спра да пуша!

Дръпвам си от цигарата, задържам дима в дробовете си и после бавно го издишам. Хубаво ми е. После се събуждам и чак съм потресена колко реалистично може да бъде за сетивата и емоциите ми!...
Сънувам, че пуша, а последната ми цигара е загасена преди около две години. Хайде, нека да е предпоследна. Няма бивши пушачи, бивши любовници... Просто не се забравя.
Искам да вярвам, че съм приключила с цигарите. Обаче не е така. Битката е всекидневна - със себе си и с другите. Озлобявам се още повече към всички, обвързани в навика, защото ги усещам като заплаха - съвсем не е трудно да се отдам на тази ми слабост, ако около мен се подмятат кутии, пепелници и запалки. Последните две дори не са задължителни. Палила съм си доста пъти и от котлона, а угарките са се приютявали в кофичка от кисело мляко. Станиолът на капака е перфектен за търскане и въртене на цигарата... А кутията съм изровила от дълбок резерв, пазен за извънредни ситуации и "всеки случай".
Искам да вярвам, че последната ми цигара е била на 17-ти май 2013 година. Изпушена с наслада и хубаво уиски. Да, пуших и няколко месеца тази дата, но тази конкретна цигара си я спомням. Пуших дори и когато разбрах, че съм бременна - не прекратих от веднъж.
После нещо (ми) стана. Изхвърлих всичко. Няма скрити запаси, които да ме изкушат в моменти на силна тъга или удоволствие. Спрях.
Ще бъде истинско безумие да се върна към никотина след двегодишна пауза. Това е най-дългият период, който съм изкарвала БЕЗ НИТО ЕДНА цигара, без да си дръпна НИТО ВЕДНЪЖ дори от чужда. Изкуша ли се дори за миг, няма да има връщане назад. Изходна позиция.
Доводите да пуша или да не пуша виждам като чисто егоистични и в двата варианта. Просто щетите са различни. Спорен въпрос върху тялото или психиката ми ще са по-големите...
Не знам какво си казват повечето жени, когато видят двете черти на резултата от теста за бременност. Предполагам, че стандартните от рода на "Дано да е момче/момиче?", "Кой е бащата?!" и други такива. При мен беше просто шок, от който изкристализира единствено и само мисълта "Боже, трябва да спра да пуша!"...
Не ми е ясно как ще продължа напред с този мой враг пред и зад портите. Стискам си палци.
Свирен ли е мачът или мога да излезна на ринга с идеята, че не всичко е загубено? :)