В пробната...

Доста отдавна беше, когато за последно бях в пробна на магазин в мол. Е, не беше чак толкова хубаво, колкото си спомнях, че е. Пазаруването, което очаквах с вълнение изведнъж се превърна в кошмарно преживяване. Шест месеца след изписването ни от болницата аз съм със същите килограми и габаритни размери. Титанични. Но някак си не го осъзнавах. Изведнъж просто образът изкристализира в огледалото, за да ме зашлеви през лицето. Всеки грам сланина се чувстваше като у дома си в отпуснатата кожа. Аз ли съм това? Шок и ужас.
В крайна сметка купих само дрехи на детето, а няколко минути по-късно напомпах стабилна сметка на гърба на кредитната ми карта в един магазин за бельо. За да оправя щетите нанасям други щети. Колко типично за мен, нали... Новият ми сутиен може би ще подвигне гърдите ми, но не едва ли ще има чак такъв пуш-ъп ефект върху самочувствието ми. Не мисля да го удрям на глад или на безмилостни тренировки. Малки крачки. Ще стане и ще си дойде на мястото. Точно две седмици преди почивката на море в Гърция е съмнително, че ще докарам плочки на корема, а и не мисля да си правя такива оптимистични програми. Не кърмя от няколко дни и вече мога да съм по-дръзка с диетата и спорта, а резултати ще чакам след месец най-рано.