Пир за врани Кн.4 от Песен за огън и лед - Джордж Р. Р. Мартин

За един доста дълъг период от време имах странна сутрешна традиция. Всеки понеделник гледах новия епизод на GoT. Около 6 часа сутринта. Плюс минус два часа. Зависи. Пусках го да се сваля от торентите още през нощта. Когато кърмиш бебе на два месеца, общо взето не знаеш на кой свят се намираш... Та сядах на офис стола, който се оказа удобен за целта - с функция люлеене и приятна извивка за гърба + подлакътници, и се наслаждавах на момента. Слагах слушалки, защото нямах субтитри, а не исках да събуждам бебето, което тъкмо е сукало и после спи гушнато в мен.
Да, ама сезонът свърши и сутрешният ритуал ми залипсва много. Реших да запълня отворилата се празнина с четене на следващата книга от поредицата. Качих я на телефона и бавно, но славно я превъртях. Не се скролват лесно хиляди страници - с ей тея два пръста. Ляв и по-ляв. Имаше моменти, в които успявах да кърмя и да спя, но често се случваше детето да се закачи за цицата, а аз няма какво друго да правя освен да ме заболи кръста от неудобната поза и да чета.
Книгата се оказа голямо разочарование за мен. Половината ми любими и интересни герои просто ги нямаше. Някак си ми беше монотонна и скучна. Тук и там нещо предизвикваше интерес, но за кратко.
След третата книга не се бях сдъжала и погледнах резюмето на тази и следващата част в Уикипедия. Понякога си мисля дали не беше по-добре да си остана само с това, а не да инвестирам толкова много време.