неделя, 16 декември 2012 г.

потъване нагоре

Нямам търпение да е понеделник! Не, защото ми се ходи на работа, а защото ще съм на плуване.
Оказа се, че потъването не е чак толкова лесно, колкото си представях. Катя ми натиска главата под водата, а аз все така изплувам... Отдавам го на факта глава-море-акъл-шамандура.:) Все пак успях да седна на дъното в по-плития край на басейна (~1.50m), но в дълбокото не ми достигнаха някакви си сантиметри.
След първите стъпки (?) в гмуркането съм със смесени чувства. Чак след 5-тия, 6-тия опит успях да извадя "учебните" камъчета от дъното...
Катя скача в басейна и излиза чак в другия му край, без да се покаже. Гледам я как плува под водата. Толкова е красиво! Иска ми се много и аз да мога така. Само дето след скока, изпадам в еуфория, че допирам с ръце плочките по дъното и... не се сещам веднага да движа ръцете и краката. После изплувам и всичко е безвъзвратно изгубено. Отправям се към стълбите и отивам да скачам пак... И пак...
Гледам много клипчета в интернет на разни треньори и професионални плувци. Представям си, че ако някой ме снима, ще има материал поне за 10 предавания на Най-смешните домашни видео клипове. Не ми пука.
Катя непрекъснато ме окуражава - казва ми, че съм Таня Богомилова, старая се много и се раздавам - за мен, за нея. Не искам да я разочаровам. Колкото и да съм скапана след степ аеробиката, гледам да се събера и поне час да не се спирам в басейна.
Летните олимпийски игри в Бразилия са само след 4 години. Имам време да се подготвя, нали?:)

Няма коментари: