сряда, 12 декември 2012 г.

Мразя тази столица! - Сергей Минаев

С Лили имаме среща в книжарницата на Хеликон, която е на ъгъла на бул. Патриарх Евтимий с Витоша. Какво по-хубаво място, когато навън започва декември и вали прекрасен дъжд? Още ме държи махмурлукът от петък вечер и решавам да пропусна концерта на Мариса, който започва скоро, да хапна и да се прибера пеша до зона Б19. Може и в не точно такава последователност. На тръгване си купувам тази книга и няколко идиотски значки - RHCP, Bad Hair Day, Neighborhood witch и една със South Park.:)
Преди няколко дни за първи път си позволих да напиша леко хейтърски постинг за книга преди да съм я прочела. Просто много се издразних на екзалтираните коментари колко невероятно яка е книгата, които сякаш бяха писани от едно IP. Всеки си има (или няма) стил на писане, дори и в нета. Удивителни, разстояния между препинателните знаци, както и почекът, колкото и абсурдно да звучи, ми крещяха, че са на един и същи човек. И вкиснах. Шматки! Кой точно искате да излъжете?
Истината е, че хартията изглежда евтино и мирише доста неприятно, въпреки цената от 12,99. Няма нищо общо с онзи сладък аромат на нова книга. Изглежда сякаш някой е бързал да напечата преди Панаира на книгата... Не знам за вас, но такива неща ми крадат от удоволствието. Ще дам цитат от култовата сцена със зайчето, пълно с лавандула (стр. 89), за да илюстрирам какво имам предивд.
"Пръсна се, съдра се, разпра се по шибания шеФ."
Има още доста, а горното е един голям пирон в ковчега на редактора/издателя. Разни оФци, който ми обясняват, че не са забелязали, защото ги е увлякло съдържанието могат да вървят... Нали... И сега изобщо не се притеснявам стигнали ли са, не са ли, там, където съм ги пратила. Но както и да е, много време им отделих... :)
Сега за книгата. Корицата е добра, грабва окото. Може би заради нея посегнах към книгата, а "Бестселър #1 в Русия" допълнително засили интереса ми. Според Уикипедия, първоначалният тираж на родна земя е 70 000. Чудно ми е, колко ли е в България, където средностатистическият тираж е 1000 копия.
Ако зимата със своите студове и мрачни дни ви е скапала настроението, силно ви препоръчвам да прочетете книгата през някой друг сезон. Въпреки комичните и култови моменти, в нея има толкова много руска тъга, че може да отвее на километри след Лапландия коледния дух.
Реквием на мечтите. Моите. Вашите. Това е книгата. Примесно с алкохол, наркотици... Напомня ми за Snach или на някои филми на Тарантино. Разни гангстери, наемници, проститутки, друг утаечен контингент... Някои от образите са ярки и запомнящи се, били те и второстепенни. Хареса ми, че книгата си има саундтрак - напр. цитати от песни или техни заглавия, докато героите ги слушат. :) Като допълнителен нюанс идва споменаването Фейсбук, Туитър и някакъв руски сайт, тип социална мрежа. Няма да ви обяснявам каква част от ежедневието ви е в интернет, защото много добре знаете. Факт е, че от сравнително скоро българските автори се сещат за него в писанията си.
В заключение, книгата се чете бързо, но е доста натоварваща. Мислите си, че не може да ви стане тегаво тегавото, когато ви е сдухано? Грешка. Голяма.

П.П. Ако горното се е получило на моменти заядливо или несвързано, не се впечатлявайте толкова. Часът е 4:35 сутринта, а аз отивам да лягам. :)

Няма коментари: