четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Елементът - Кен Робинсън с Лу Ароника

Преди около две седмици Кристина ме замъкна на PR лекция. Хайде, хайде, ела с мен, какво ще правиш, дрън-дрън, ще е много интересно... И така, без много убеждаване, се оказвам очи в очи с много приятна лекторка и на един ред седящи места с жени (в техните 30 години) и техните нови кожени чанти.
Определено ми стана интересно. Темата ми е чужда и като повечето хора живея с моите предразсъдъци и вяра в стереотипи, че PR-ът представлява дългокрака руса кака.
Лекторката има много приятен блог, който започнах да разглеждам на телефона още там. А после си купих книга от всички онези, донесени от нея и продукт на нейното издателство. Избрах си Елементът. Заради краткото му добро, интригуващо и незангащиращо представяне по време на лекцията. Всъщност, по-точният превод на заглавието би бил - Стихия или нещо подобно, което би било доста подвеждащо за читателите. Мацката ми се зарадва, дори ми направи отстъпка. А аз не подозирах какво си купувам.
По принцип отбягвам такива книги. Досадни са ми, шитът ми е в повече, токолкото мога и искам да изтърпя. С тази обаче се заиграх и ме унесе в размисли и страсти.
Какъв е моят Елемент? Къде е силата ми, стихията? Какво може да ме увлича с часове и просто да не забелязвам как лети времето, защото ми доставя удоволствие да го правя? Кое е това, което ми се отдава най-добре и сякаш ми идва от вътре? Честно казано, нямам представа. С годините съм сменила толкова хобита и занимания, че... Интересите ми са сравнително краткотрайни, със срок на годност. Изтече ли, нещо друго се появява на хоризонта. Не знам, може би трябва да попитам другите за мнение - отстрани се вижда по-ясно и по-добре.
Едно хубаво ревю за книгата има тук. Мда, кориците са твърди и с много добър дизайн.

След като PR лекцията свърши, интелектуалките и техните чанти се изнесоха в посока щанда за книги, за да си вземат по нещо, а после към най-близкото заведение. Скастрих Кристина да сяда обратно, защото също се беше надигнала да върви. На сцената още от самото начало стоеше една много красива и може би много скъпа китара. Казах си, че няма начин да не стане интересно. Излезе една жена и се представи - била родом от копривщенския край, но животът я е отнесъл в Смолян преди 20 години, където сега е главен редактор на вестник. Чете ни поезията си под съпровод на китара. Уникално. Музиката беше като странен микс от саундтрака на Ван Хелсинг, Битълс и Пинк Флойд. Стиховете ми бяха малко простовати, обикновени, но съчетани с мелодия от китарата се преглъщаха. Само едно ми направи особено впечатление и част от куплета ми се заби като пирон,защото май видях себе си. Стихотворението се казва "Лудата" и ето части от него.:)
...
Тя не носи чадър, не прескача локвите
и се смее над всички преструвки.
...
Тя няма бъдеще и отдавна не страда
от това, че другите я обиждат.
Усмихва им се широко - като награда.
За нея животът е свиждане.
...


Китаристът, Красимир Първанов, се представи като самоук творец - не знае ноти, акорди. Повече му се получава с измислянето на мелодии, отколкото да пише сам текстове към тях. Сподели, че имат група - за нови градски песни. :) Запознали се с Величка Петкова (поетесата) преди две години в Златоград по време на фестивал, който всяка година се организира там - Един пазарен ден.

Няма коментари: