вторник, 30 октомври 2012 г.

02. Екзистенциален роман - Ивайло Борисов

Две години след първата му книга, не бих казала, че съм особено очарована.

Да започнем от кориците. Предната е по-подходяща за готварска книга в стил "сто и една бързи рецепти за супа", а на задната се мъдри снимка като от самоучител за неориентирани талибани. Сигурно има някакъв подсмисъл, но явно целта е да остане дълбоко скрит - с намигане и лека иронична подигравка към нищо неподозиращия читател. Купичката с обедно меню и дървената бъркала в никакъв случай не те подготвя за хилядите лайна, гъзове, майни и п..ки майни, които ще се разлетят из следващите страници.

Реално истории, разкази или събития, свързани с герои в книгата, се събират на цифром и словом 10 /десет/ страници, което е твърде жалко и малко, защото авторът е способен да опише и предаде атмосфера, някаква ситуация или герои буквално с няколко думи, но толкова добре, че все едно си там. Сякаш ги познаваш вече тези хора, бил си на това място, усещаш колко е задимено в стаята, какво е на вкус уискито и как ти се усмихва/гледа тази мадама. Истинска наслада от диалозите и мислите на героите между редовете. Но в книгата тези моменти са толкова кратки, че...
Вместо това, без много цел и посока са резюмирани размисли върху различни теми по въпросите на живота, вселената и всичко останало. Дори и за 42. Просто не оставя необърнат камък. Под прицел са феминистките, дребните душици, слабохарактерните и анално податливите, еколозите, хората с "алтернативна" сексуалност, бг-мамите (Венчетата), активистите, журналистите и кой ли още не. Просто лайно удря вентилатор - хвърчи на всички страни!

Нямам нужда от поредната хетърска книга, която толкова концептуално да ми обяснява защо и колко много да не мога да понасям еди кое си. Аз и без нея не мога да трая половината свят. Обикновено действам по описаната в книгата схема - премествам си го в другия крачол. Но често ми се случва да не успея и потърпевши се оказват най-близко стоящите, дори и да нямат особени заслуги са сполетялото ги природно бедствие.

Признавам си, смях се с глас на моменти. А "Гъзобрък Дийп Пауър Трипъл Екшън Форте (Хуйня, 500 mg)" е просто гениално. Не мога да синтезирам по-добре чрез името на един продукт съвременото консуматорско мислене&общество.

Ако не го следите отдавна, може би е крайно време да започнете да хвърляте по едно око на блога на автора. Втората му книга не бих препоръчала на приятели, особено на хора с нисък праг на гнусливост.

Няма коментари: