понеделник, 22 август 2011 г.

и три пики метър!...

Момчетата седят на шезлонгите на плажа, цепят картите, озъртат се. Четвъртият за белот го няма вече 15 минути. Безследно изчезнал за бира или по мацки. Или и за двете. Решавам да се включа. Настава кратка еуфория, прекратена от въпроси и съмнения - знам ли как се играе? Мрънкам нещо и започваме. 4 паса. Ново раздаване. Ангел все пак се появява от някъде. Не носи нищо за пиене и е без мадама. Сра, а? Наднича ми в картите. Отново 3 паса. Казва ми и аз да пасувам. - Ти луд ли си?!... Всичко коз! Идва ми дълга боя, 3 валета. Ние записваме 35, а Вие се чудят още какво става. Ангел се врътва на пети и отново изчезва на мисия. Няколко раздавания по-късно вече водим решително в резултата, а към края на коктейла ми вече излизаме с контрите.

Плискаме се покрай басейна, смях. Един такъв звънлив. По детски безгрижен, красив. Моят. Сепнах се. Кога беше това за последно? Не помня. Чувствам се като фонтан от щастие, енергия и сила. Без причина. Без посока. Просто ме има. За да се къпеш в него и гребеш с пълни шепи... Съдбата ти намига. Полъх. После всичко продължава. Както си беше.

Козовете са винаги в твоите ръце. Ако ги направиш такива.

2 коментара:

Анонимен каза...

успех :)

Ylith каза...

мерси! :)