вторник, 12 април 2011 г.

Кафка

Пием кафенце навън, наслаждаваме се на последните лъчи от залязващото слънце. Говорим си за живота и вселената или си мълчим за всичко останало.
Обсъждаме дарените над 1000 книги на немски и английски език на панагюрската библиотека. Цонко бутна едно приятелско рамо за благодарственото писмо на немски до дарителите по проекта, в което накрая беше завъртял един цитат от Кафка. Признах му, че преди няколко седмици, когато пращах писмото, не бях чела нищо негово, а той направо ми сипа, че Кафка четат само манекенките. Да се пренасоча към нещо друго. Към "Кафка на плажа", например. Е, това поне, макар и в аванс, съм направила.
Нито съм им на килограмите, нито съм им на годините вече, но трябва да им призная на манекенките, че имат адски корава психика. Сънувах бесни кошмари цяла седмица. Няма заспиване, ей!... Прочетох няколко неща, но определено нямам желание да ги коментирам.
Kindle-ът е зареден с още, а май няма да стигна до тях изобщо.
А немецът, който всъщност убедих за дарението му е такъв фен!... В последния ни разговор горещо ми го препоръча. Нямам търпение да дойде отново в България и да му сипя. Една ракия. Поне. Нека и него го заболи малко главата...

Няма коментари: