Подведох се по заглавието. А и сякаш книгата ме следеше с очи, докато обикалях из книжарницата. Просто не можеше да й обърна гръб, да подмина. Протегна ръце към мен и извика - вземи ме!Сгънах я за отрицателно време. Погълна ме напълно и вече пет дни по-късно не мога да изляза от "филма". Улавям се, че често мисля върху някои от идеите й без да мога да ги формулирам и страшно ми се иска да ги разчекна/кристализирам на по бира някоя прохладна лятна вечер. Търсят се желаещи.
Не искам да си говорим за големите въпроси и глобалните теми, а за "малкия" избор. Онова решение, което променя съдби и животи. Моя, твоя, на всички останали.
Без да задълбавам защо, ще кажа, че ми напомня на така любимата ми поредица за небесните господари, а също и за "Аз, Роботът"...
5 коментара:
Аз лично се почувствах по-скоро разочаерован. Краят толкова много съвпада с "Планетата на маймуните", а сюжета също беше до болка познат (примерно "Наричй го Господарю").
Ех, защо така, Копо? :)
Не съм чела и двете книги, които споменаваш в твоя коментар. Пропуск! Ще ми ги препоръчаш ли?...
Не знам, може би защото в този период попаднах на серия чудесни книги. :-/
Честно казано романът не си струва много -стар е и малко недодялан, а разказът на Гордън Диксън не помня в кой сборник беше.
За сметка ан това горещо ти препоръчвам "Поглед в бъдещето". :-)
Записвам си!...
П.П. Трябва ми ново нощно шкафче, което да събира всичките книги, които искам да прочета...
Шкафче?! Малки са ти амбициите. :-Р
Публикуване на коментар