вторник, 10 август 2010 г.

Умерено нежно - Галин Никифоров

Отново. Казах ли, че е много добър автор?...

Има известно преплитане/връзка с персонажи от "Лятото на неудачниците", което много ми хареса. Направено е леко, само щрих.

Отново идеята за красивата, бурна и фатална жена, която идва в живота на един мъж като комета. Веднъж.

Има и нещо друго, което за мен ще остане неразбрано завинаги. Мъжкото приятелство. Мисля, описано е добре, доколкото мнението ми може да е компетентно. Все пак, успях да го почувствам, дори и на книга. Донякъде завиждам, защото между жени всеотдайност няма и никой не може да ме убеди в противното.

Не съм хазартна личност. По-точно вече не съм чак толкова. Остарявам, може би. Но тръпката, гъделът е за цял живот. Нямам предвид комарджийски покер, казино, рулетка, кеш. Да влезеш в живота all in и да няма връщане назад.Това също ми хареса много в книгата. Като че ли бях забравила какво е да нямаш нищо за губене. Тогава си истински свободен.

Последният, трети разказ, е също много добър. Асоциативно ми идва картина от Ягодинската пещера - Неосъществената целувка. Сталактит и сталагмит, които ще се свържат в едно цяло след около 300 години. Делят ги приблизително 15 сантиметра. Толкова близо, толкова далеч. Част от теб, част от мен. Заедно, но по отделно. Тишината, която казва всичко.

Ето и малко допълнителна реклама за книгата.
Отличена е със Специалната награда на литературен конкурс "Развитие" през 2002 г. Ръкописите са 47, а журито внушително и критично.

2 коментара:

Bobi каза...

Няколкото книги от Галин Никофоров са най-доброто нещо, което съм чел от български автор последните години - истинска зряла литература. Вярвайте ми- аз чета много :-)))

Ylith каза...

Книгите му все още могат да се купят on line, а в книжарниците са почти на изчезване.
Наистина добър български автор, но може би малко известен.